В проучване на Слънчевата система

Само за век познанието за Слънчевата система се разви изключително бързо. Постепенно, благодарение на много изчисления и наблюдения, човекът изучи Слънчевата система и нейното функциониране. Нашата Земя е нищожна част от едно гигантско цяло…

Планетите, видими с просто около, са познати от античността. Древните са познавали Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Уран е първата планета, открита с телескоп от английски астроном Уилям Хершел на 13 март 1781г. Днес знаем повече за Уран от прелитането на сондата “Войаджър 2” през 1986г.

Съществуването и разположението на Нептун са истановени само през изчисленията на двама астрономи, англичанинът Джон Адамс и французинът Юрбен Льо Верие, в средата на XIX век. Те наблюдават леки смущения в движението на Уран и заключват, че му влияе непозната планета. Те изследват тези смущения и изчисляват позицията на влияещата планета. Един германски астроном, Йохан Готфрид Гале, наистина наблюдава Нептун на 23 септември 1846г. в предсказаната позиция. Плутон, най-отдалечената планета, е открита едва на 18 февруари 1930г. от американски астроном Клайд Томбоу. Съществуването й обаче съще изчислено още в 1915г. от друг астроном. Днес тя не се счита за част от слънчевата система, заради малката маса, която притежава (по-малък диаметър от Луната).

Известно време се е смятало, че трябва да съществува още една планета между Меркурий и Слънцето, защото са установени смущения в движението на Меркурий. Тази хипотеза днес е изоставена, тъй като напредъкът на науката обясни наблюдаваните смущения.

Тихо Брахе, датски астроном, наблюдава доста точно разположението на Марс. Изследванията позволяват на неговия ученик и помощник, германецът Йоханес Кеплер, да извлече между три закона, известни под името “закони на Кеплер”: орбитите са елипси; планетите описват орбитите според закон за движението и скоростта; размерът на орбитата е свързан с периода на въртене около Слънцето на всяка планета. Законите на Кеплер позволяват на английския физик Исак Нютон да открие около 1660г. всеобщата гравитация. Накрая теорията за общата относителност на Алберт Айнщайн позволява да се учотнят изчисленията на Нютон и да се обяснят някои отклонения между тях и направените наблюдения.

В наши дни планетите от Слънчевата система могат да се наблюдават с телескопи от наземните обсерватории. Телескопи могат да се монтират и на борда на изкуствени спътници в орбита около Земята, правейки всички изчисления и наблюдения все по-лесни и полезни.