Вълците днес

Очи блестят в тъмнината на гората: мълчалива глутница вълци, скрита в гъсталака, дебне непредпазливия минувач, който се спасява, крещейки: “Помощ! Вълци!” Това невероятно и митично животно фигурира на първо място в колективното ни съзнание. От римската вълчица, откърмила Рем и Ромул, основателя на Рим, до “Романа на Лисицата” и “Червената шапчица”, вълкът присъства в народното въображение и в детските приказки. Смятан за враг на човека, преследван заради хитростта му и предполагаемия му кръвожаден инстинкт, днес вълкът е заплашен от изчезване животински вид.

Вълците принадлежат на семейството на кучетата. Тези от Юга са по-дребни от северните. Те имат бяла или светлосива дълга и пухкава за вълците на Арктика, жълточервеникава и къса за индийските вължи козина. Повечето имат сиво-червеникава козина. Муцуната им е издължена, а очите им са косо разположени. Изправените им заострени уши са много подвижни. Опашката им е дълга 30-59 см. Стройните им дълги крака завършват с големи лапи, снбдени като на всички кучета с нокти, които не се свиват навътре.

Някога много разпространен в Северното полукълбо, вълкът е изчезнал в голяма част от планетата, особено в западна Европа. Все още има много вълци в Централна Европа. Но в Северна Америка днес живеят около 70,000 вълци, спасени благодарение на учудващата им способност за адаптация.