Вълчи неволи

Вълците са обект на много легенди, филми и истории. Силно респектиращи, всъщност те са социални и срамежливи. Последните генетични изследвания са доказали, че вълците са единствените предци на кучетата. Други животни в това семейство са домашните кучета, чакали, дивите кучета динго и лисиците. Най-ранните пещерни рисунки на вълци датират в Южна Европа отпреди 20 000 г. пр. Хр.

Интересен факт е, че вълците не се използват за охрана, защото по природа предпочитат да се скрият вместо да атакуват. Освен това в гората те имат функцията на „санитари”, защото често се хранят със стари и болни животни, дори мърша. Те имат приблизително 200 милиона рецептори свързани с техният нюх и може да усетят миризма на друго животно в разстояние на повече от 1,5 километра. Зъбите са много важни при вълците, тъй като се използват за улавяне и задържане на плячката. Честа причина за гладуването на вълците е повреда на зъбите при бой с по-едра плячка.

Телосложението на вълците е подходящо за дълго бягане. Те могат да развият скорост до 70 км./ч. Сменят козината си два пъти в годината, през пролетта и през есента.

В миналото вълците са разпространени почти в цяла Евразия и Северна Америка, но днес се срещат главно в Канада, Източна Европа, Азия и Близкия изток. Най-много вълци има в Русия.

Те са хищници и ловуват на глутници, организирани в стриктна обществена йерархия и водени от алфа мъжки и алфа женска. Глутниците включват от 6 – 7 вълка.

Обикновено само алфа двойката в глутницата се размножава. Чифтосването става веднъж годишно, между януари и април. Вълците обикновено са моногамни – алфа двойката се чифтосва само помежду си.

Бременността продължава от 60 до 63 дни и малките се раждат слепи и напълно зависими от майка си. Раждат се от 1 до 14 малки. Те остават в бърлогата, в която са родени, докато станат на 8 – 10 седмици. Майката обикновено е сама с малките през първите три седмици, но след това всички членове на глутницата помагат при отглеждането им. Малките консумират храна, повърната от възрастните, докато станат на 45 дни. След това се хранят с месо, донасяно от членовете на глутницата.

Женските достигат полова зрялост на 2 години, а мъжките – на 3 години. Повечето вълци напускат родната си глутница, когато са на 1 – 4 години.

Менюто на вълците включва едри бозайници, като елени, лосове, бизони. Те ловят също и бобри, зайци, гризачи и други дребни животни. Вълкът се нуждае от 1,5 – 5 кг. месо на ден, за да оцелее, но тъй като не винаги има възможност да се храни всеки ден, може да изяде до 10 кг. наведнъж.

При нормални условия, те са способни да чуят звук в гората на 9,5 км., а на открито, на разстояние от 16 км. Благодарение на особеностите на разстоянието между ноктите си, вълците могат да преплуват  повече от 10 км. Вълците са известни със своя отличителен вой. Има няколко възможни причини за виенето. Трябва да се отбележи, че вълците не вият, когато нападат плячката си. Всъщност е известно, че другите животни дори не реагират на звука. Може би те просто не правят връзка между него и хищника.

Най-очевидната причина за виенето на вълците е, че те контактуват помежду си. Трудно е да се измисли по добър начин за комуникация във вълчата глутница при големи разстояния или в гъсто залесен район. Воят се използва и за извикване на членове на глутницата на дадено място. Въпреки това воят се наблюдава и когато глутницата е заедно, така че той трябва да има и друго предназначение. Наблюдения на глутници показват, че виенето често става по залез лятно време, преди възрастните да тръгнат на лов. Това се повтаря при завръщането им по изгрев.

Обикновено вълците живеят 6 до 9 години в диво състояние, а зоологически градини достигат средно до 16 години. Смъртността сред малките е висока и малко от тях оцеляват до първата зима.

Ще ви призная, че аз си имам специална връзка с Луната. Или поне така го усещам. Понякога… (тайно) заставам срещу луната и вия. Ако знаете как му олеква на човек и вие ще пробвате…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани