Големи, пухкави мечета

Непредвидима, страшна и самотна, мечката все пак се е превърнала в идеален символ на нежност под формата на плюшено мече. Герой на много народни приказки, където му е страшна, му очарователна, тя остава привилегирован персонаж от детските разкази.

Семейството на мечките е на почти 25 милиона години. Разпространили са се в Европа, Азия и Америка и са се приспособили към различни климати. Единственият африкански представител (атласката мечка) днес е напълно изчезнал. Мечките могат да бъдат класирани в три категории: голяма мечка от умерените пояси. полярна мечка и по-дребните тропически мечки. Всички тези видове имат обща тъжна черта: те да застрашени от изчезване поради лов или разрушаване на биосредата им.

В областите със сурова зима, в края на есента мечката се настанява в убежище, за да прекара неблагоприятния сезон. Тя издълбава леговище или нещо като иглу, но може да подготви и естествена кухина (пещера или хралупа). Бърлогата й е застлана със сухи треви, листа и клонки, служещи за постеля. Тогава тя изпада в дълбок сън, прекъсван от пробуждания, когато излиза, за да се храни, ни никога не се отдалечава от леговището . Тя живее главно от запасите мазнина, натрупани през есента.

Силно отслабнали от зимния сън, мечките излизат през пролетта за нов сезон. Женската, останала сама след съвкуплението (май-юни), използва тази почивка, за да роди в леговището от 1 до 3 мечета. Много внимателно към малките си, майката ги отглежда две години до раждането на ново поколение.