Диви свине поставят на риск едно от най-миризливите френски сирена

За да се произведе непастьоризираното френско сирене Мюнстер, е необходимо да се направи всичко възможно, за да се насърчи растежа на определени слизести, миризливи бактерии. Питите сирене се обливат няколко пъти със саламура, хранителна за микробите, след което се оставят да отлежат във влажна изба за период от три седмици до три месеца. Френското сирене Мюнстер има богат растителен аромат, който разтърсва вкусовите рецептори – ако ароматът му на тор не ви отблъсне предварително.

Но за да бъде официално наречено Мюнстер изобщо, и да получи престижния AOC или AOP етикет, потвърждаващ неговото качество и автентичност, съществуват редица критични условия. Много от тях са свързани с процедурата на ферментация, но важно правило е, че най-малко 70 процента от фуражите на кравите трябва да идват от местния район на департамента Haut-Rhin, близо до Елзас. Напоследък, обаче, както съобщава The Local, мародерстващите диви свине излагат на опасност фуражите – и от тук – застрашават съдбата на смрадливото формадже.

Дивите свине се движат на стада, те пренебрегват електрическите огради и тъпчат житните полета, унищожавайки всичко по пътя си. Производителите на Мюнстер – около 50 ферми в региона – са принудени да размишляват за унищожената си фуражна култура. “Те обръщат земята”, заяви производителят на сирене Марк Вайс пред France Bleu. Вредят, тъй като изпражненията и мръсотията им попадат в сеното. Това не е добре нито за животните нито за сиренето“. Фермерите призовават ловците да убият популацията от диви свине, която в миналото е разрушила и местните футболни игрища, но засега не се вижда решение.

В същото време, обаче, има много други миризливи френски регионални деликатеси за тези, които имат страст към пикантната храна. Sablé du Boulonnais, сирене от северната част на Франция, може би е дори по-миризливо от Мюнстер и, заедно с Époisses и Pont l’Evêque си съперничи за цената си. Освен това бретонският колбас andouillette се прави най-вече от различни вътрешности на прасето и има силен аромат на урина. Дали земеделските стопани от Елзас са смятали това за алтернативно решение на проблема с дивите свине, все още не е установено.

Превод – Нина Жишева