Дъската Уиджа

Всеки е виждал тази игра. Дори и тези, които не харесват филми на ужасите знаят как работи. Меко казано дъската Уиджа е надценена – мистичните сили на дъската не са истински. Силата, която задейства играта е психологичен ефект – несъзнателното преместване на показателя, за да се произведе отговор. Но все пак това не обяснява защо е толкова популярна тази видимо проста игра.

Как Уиджа е станала част от живота ни?

Много хора биха посочили лоши филми на ужасите, в които децата са сами в къщи и решават, че искат да извикат демони чрез дъската. Виждали сме този сценарий отново и отново. Учудващото нещо е, че историята на тази дъска може да се проследи два цели века назад във времето. Всъщност може да „покаже“ доста неща свързани с нашата история и култура.

През XIX век спиритуализма и американизма се преплели по странен начин. Точно тогава се зародило и понятието спиритуализъм. Сеансите, издирването на духове, вярването в отвъдният живот и т.н. станали изключително популярни към средата на века, особено в Америка. След трагичната гражданска война, смъртта се превърнала в ежедневие за американското население. Това допълнително подтикнало обществото да търси изгубените си близки дори след смъртта. В началото на ХХ век, бихте се учудили колко различни модела подобни на Уиджа дъската изникнали. Специфичната игра има доста неясен произход. Американците Елайжа Бонд и Чарлз Кенард се считат за създателите на тази версия. Съдържа всички компоненти, които могат да се използват за отговор – „Да“ и „Не“ и всички букви и числа.

За самото име Уиджа не е ясно как е избрано. Казват, че играта е именувана на известна писателка, но други твърдят, че дъската сама е изписала името си. Смята се, че било избрано защото името звучало египетско, тъй като това било маркетинговата стратегия на производителите, които твърдели, че играта произлиза от Египет. Този продукт унищожил конкуренцията и се превърнал в традиция. Спиритуалният свят се сдобил с това, което нямал до сега – начин за комуникация. Писатели започнали да твърдят, че говорещите им дъски им диктували поемите.

Днес, дори и след множеството промени, играта Уиджа е както плашеща, така и интересна и забавна за много. Внушително е как от проста дъска, играта е станала табу в сферата на ужасите, което всеки моментално би разпознал.

Автор: Мартина С. Попова