Елена Маркарян – рисувачка на щастие

Не познавам грозна Елена. От името ли е, от гените ли не знам, но днес ще ви представя едно момиче, което ще ви заплени с неповторим чар и ще ви омагьоса със силата на изкуството си. Самата тя е красива като картина. Казва се Елена Маркарян.

Това пусто, митично име.  Познавам я от съвсем малко дете и още от тогава съм влюбена в нейната светла енергия. От малка си знаеше, че ще бъде художник. Произхожда от артистично семейство. Изключителният талант да рисува е генетичен подарък от баща ѝ. Художник и дългогодишен майстор –  сценограф в кукленият театър в Силистра – Карен Маркарян. Майката Краси, има невероятна интуиция, вкус и естетика. Вероятно комбинацията от толкова много положителни качества е нямало как да не дадат отражение на личността, визията и таланта ѝ. Днес, щастливо омъжена за любимият си мъж и майка на две красиви деца, тя отговаря на въпросите ми.

(на снимката – с мама, тати и любимият ѝ )

Джани: Ели, привет. Кога за първи път започна да рисуваш и някой повлия ли на избора ти за професия?

Ели: За първи път започнах да рисувам по стените на коридора като малко дете. Беше уникално. На нито едно дете не беше позволено, на мен и сестра ми позволяваха

(сестра ѝ също е красива като богиня хора, явно не е от името, а просто си е ген при тях).

Рисувахме на воля из целият апартамент и дори у нас идваха, и съседските деца да рисуват, защото на тях им беше забранено. Това продължи с години.

Цялото семейство ме зареди с изкуство. Дядо ми повлия с музиката – солфеж, пиано, школувано (оперно) пеене, балет от леля (леля ѝ е известната балерина Лидия Маркарян), баща ми с рисуване. Правехме кукли. Вкъщи беше своеобразно ателие, навсякъде имаше кукли. Но да уточня, че баща ми не ми е оказвал натиск. Дори се учуди щом разбра, че го избрах за професия.

(арменският код на таланта ѝ – с баща си Карен Маркарян и леля си Лидия Маркарян)

Джани: Помага ли ти с нещо рисуването?

Ели: За мен е като терапия, успокоява ме и зарежда.

(по време на първата си самостоятелна изложба в Регионална библиотека “Партений Павлович”, гр. Силистра, секунди преди да ревне, обляна в емоции)

Джани: Как съчетаваш задълженията си на майка и художник?

Ели: Искам да дам пример как рисувам вкъщи. С кутия от обувки, четки, бои, палитра и статив. Аз рисувам докато децата са на градина или спят и ако усетя, че някой мръдне или се прибира, картината е върху гардероба, бурканът е на мивката, кутията е в шкафа. Ръцете се измиват и всичко е точно. Имаше случай, в който Марти (синът й, тогава на 1 година) плесна ръчичка върху картината, която рисувах в онзи момент. Направи дъга. Наложи се спешно да я дооправя и следобед успях да я предам.

Не е лесно, но е забавно. Омазана в бои до ушите се чувствам цветна.

(ето  две от платната ѝ)

Джани: Скоро реализира първата си самостоятелна изложба, разкажи ми малко повече за нея.

Ели: Беше супер емоционално и се получи такава каквато винаги е била в мечтите ми. Все едно, семейство сяда на маса на семеен празник. Усмивки през сълзи, прегръдки, много сърдечно, искрено и сантиментално, дори чувствено.

(с гордият татко, художникът Карен Маркарян в емоционална прегръдка)

Джани: Кой от световните художници ти е вдъхновение и пример за подражание?

Ели: Смело и категорично посочвам Уилям Търнър и Айвазовски. След време разбрах, че майката на Айвазовски е била арменка😉

Джани: Искаш ли децата ти да се занимават с изкуство?

Ели: Разбира се, че искам. Аз виждам, че имат страхотно въображение и желание.

Джани: Какво те вдъхновява за да рисуваш?

Ели: Сядам да рисувам, когато децата са здрави. Когато съм тревожна не мога. Необходима ми е спокойна атмосфера. Благодарна съм на близките ми и дори на учителките в детската градина, че ми я осигуряват, и най-вече на съпругът ми, който е истински партньор и опора. Нямаше как да реализирам мечтата си без него.

(пичове, сори, обичат се безкрайно и истински)

Джани: Ако някой ти подари цял месец на самотен остров с бои, четки и статив, и време само за рисуване, какво би рисувала там?

Ели: Семейството си. Вероятно ще ми липсват.

Джани: Има ли скрити послания, знаци и мистични кодове в картините ти?

Ели: Слагам си само инициалите, но емоцията, която влагам в картината е много по-важна. Например, има хора, които са ми казвали, че усещат добра енергия от картината и ги усмихва. Аз винаги съм се чудела дали хората усещат вложената позитивна енергия от мен. И точно затова искам да съм спокойна за да канализирам и предам тази енергия чрез картините си. Искам хората да са щастливи.

Джани: Това е уникално, рисуваш и подаряваш щастие. Какво ти предстои в творчески план?

Разкажи ми.

Ели: Имам намерение да си отворя творческо ателие в родният град (Силистра). Това ми е следващата мечта. Там, освен, че ще рисувам свои картини, мисля да стартирам курс по творческо рисуване, в което майки и деца да рисуват заедно. По този начин ще имат възможност да прекарват повече време заедно по един нестандартен и творчески начин. Стискай ми палци да се случи.

източник снимки: личен архив, фотографи – Алексей Минев и Неделчо Николов- Нино

за вас, с безкрааайно удоволствие, разговаря: Тезджан Ферад – Джани