Забравеното детство

Болшинството от съвременните деца прекарват свободното си време във виртуалното пространство и технологиите. Възможно е повечето от тях дори да не са чували за игрите, за които ще ви припомня сега. Колко хубаво би било да им припомняме и да ги запалим по тези игри, които са неделима част от нашето израстване. Игри на открито, пълни с въздух и слънце, глъчка и приятели. Игрите на нашето детство.

Сляпа Баба

За тази игра е хубаво да са поне 4-5 човека. На един от вас му се завързват очите. Останалите обикалят около него, като викат „сляпа баба“ и той трябва да хване един от тях и да го задържи. Тогава заловеният става новата „сляпа баба“ и гонитбата започва отначало.

Скачане на въже

Чудесна игра, за която са нужни дълго въже и поне трима играчи. Двама въртят въжето, а третият скача. Като сбърка, се сменят. За по-умелите може да се използват и две въжета, които се въртят в срещуположни посоки.

Дама

Нужно са единствено тебешир и малко камъче. Схемата се рисува по-кратка или по-дълга, в зависимост от възрастта на децата. Първият  хвърля камъчето на полето с номер 1, след което  скача на един крак като стъпва във всяко поле, а там където са две – с двата крака. В последното поле се обръща и тръгва обратно, като на връщане се спира преди квадратчето, в което е камъчето и докато е на „куц крак“ трябва да се наведе и да го вдигне. После се връща до началото и продължава с номер 2. Ако сбърка (настъпи линия или стъпи с два крака там, където трябва да е на един) – започва следващият играч.

Криеница (нарича се още Жмичка; Жоманка)

Една от вечните детски игри. Играли са я нашите родители, ще я играят вероятно и внуците ни. Важно е, предварително да се уточнят границите, в които ще се провежда играта.

Първата стъпка е да се избере този, който ще жуми. След като е ясно кой ще търси, участниците се разбират до колко ще се брои и играта може да започне. Жумящият брои, до колкото е уговорката, а в това време останалите се крият. След това започва търсенето. Когато някой от скрилите се бъде намерен двамата тичат до мястото на жуменето. Който стигне пръв трябва да го пипне с ръка и да каже: Пу, за теб!” или „Пу, за мен!”, съответно за жумящия или за криещия се. Този, който остане последен и не е успял да се „заплюе” става следващият жумящ.

Ластик

Нужен е достатъчно дълъг и здрав ластик, чиито краища се завързват едно за друго. Играе се от най-малко трима души. Играчите се редуват да изпълняват различни подскоци, като се започва с лесна комбинация и ниско поставен ластик. Постепенно скоковете стават по-сложни, а нивото на ластика се вдига. Печели този играч или  отбор, който направи най-малко грешки и успее да направи най-трудната комбинация на най-високото ниво.

Народна топка

Децата се разделяте на 2 отбора. На земята се прави една черта с тебешир. Никой играч няма право да настъпи чертата или да стъпи в полето на другия отбор. В рамките на своето поле целят с топка и трябва да  се уцели играч от другия отбор. Който бъде уцелен напуска играта. Ако я хване не напуска, даже вкарва в играта някой напуснал от собствения отбор. Това действие се нарича „Спасяване”.  Играта продължава докато всички играчи от единия отбор не бъдат елиминирани.

Вероятно вие ще си спомните и още игри. Пазете ги и предавайте на малките около вас. Един ден ще ви бъдат благодарни.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани