Запечатано с… печат

От векове изпращачите на писма използват гънки, цепки и восъчни печати, за да запазят кореспонденцията от любопитни очи.

Около 2 часа сутринта на 8 февруари 1587 г., кралица Мари Шотландска пише писмо до своя зет, краля на Франция Анри III. Това е нейното последно писмо – шест часа по-късно тя е обезглавена за държавна измяна по заповед на братовчедка си Елизабет I Английска. Това писмо се превръща в един от най-обичаните артефакти в Шотландия, ръкописни страници, които предлагат трогателната изповед на монарх, на когото му предстои да бъде екзекутиран.

Но не написаното в писмото впечатлява Жана Дамброджио, консерватор в библиотеките Томас Ф. Питърсън. В продължение на повече от десетилетие Дамброджио изучава “заключването на пощата”, различните системи от гънки, прорези и восъчни печати, които защитаваха писмената комуникация преди откриването на пощенския плик. За да запази последното си послание от любопитни очи, кралицата използва печат „пеперуда“ – една от стотиците техники, каталогизирани от Дамброджио, сътрудника Даниел Старза Смит и техния изследователски екип в бързо растящия каталог на пощенските печати.

Мари не е единственият човек, който запечатвал писмата си: Галилео, Макиавели, Мария Антоанета, бостънския филантроп Изабела Гарднър и художникът Албрехт Дюрер също използвали печати. „Всички са го правили“, отбелязва Смит, преподавател в английския отдел в King’s College в Лондон. Това е нещо, което стои в основата на историята на комуникацията в продължение на стотици години и е наистина впечатляващо.”

За да запечатате един съвременен плик (а понякога дори и не правим това), е необходимо най-много да го оближем един или два пъти. Но Мери или и Макиавели със сигурност са правели повече. В онези дни писмата са били сгъвани по такъв начин, че образували нещо като собствен плик. В зависимост от желаното ниво на сигурност, са избирали простото, триъгълно сгъване и нагъване, използвали подобни на кинжали отрязъци, както и значително по-сложни техники на запечатване.

Практиката на запечатването на писмата в западния свят се е практикувала от изобретяването на гъвкава, сгъваема хартия през 13-ти век до изобретяването през 19-ти век на пощенския плик. Но и той също се вписва в хилядолетната историята на сигурността на документите, историята, която започва с глинени плочки в Месопотамия и се простира до днешните пароли и сложни идентификации. “Ние виждаме запечатването на пощата като част от много по-широко историческо проучване”, казва Смит.

За първи път Дамброджио вижда запечатани писма през 2000 г. в консервационната лаборатория на секретните архиви на Ватикана. Нейният стипендиантски проект включвал внимателно проучване на правни и счетоводни документи от 10-ти до 17-ти век, всички от които практически били недокоснати. В края на първата седмица тя казва: „Вече започнах да виждам цепнатини и знаци за идентификация, както и наистина красиви восъчни печати, отрязани ъгли и гънки – гънки в книги, гънки в купища изписани листа, гънки навсякъде.“

Автор – Нина Жишева