Защо хълцаме
19/02/2019Хълцанията са досаден аспект на живота, ако са безвредни.
Тези неволни изблици на респираторно действие са склонни да се случват, след като сме погълнали храна или питие прекалено прибързано и обикновено изчезват от само себе си в рамките на няколко минути или часове.
Както обяснява WebMD, действителният механизъм на хълцането започва в диафрагмата, мускул, разположен между белите дробове и стомаха. Когато вдишваме, диафрагмата се изтегля надолу, позволявайки на въздуха да проникне в белите дробове. Когато издишваме, тя се прибира, така че въздухът излиза от белите дробове и след това от тялото през носа и устата. Само когато хълцаме, нещо е причинило спазъм на диафрагмата. Това принуждава ларинкса да се свие, което от своя страна затваря гласните струни, причинявайки онзи отличителен “хлъц” звук.
Действителната причина обаче може да бъде едно от няколкото неща, включително стрес, нервност, някои лекарства, внезапни промени в температурата на въздуха и поглъщане на въздуха (независимо дали това е от дъвка, пиене на газирани напитки или гълтането на вечерята).
Докато често най-лесното нещо, което трябва да направите, е да го изчакате, задържайки дъха си или дишайки в хартиена торбичка, за да си помогнете да спрете хълцането. Това се дължи на натрупването на CO2 в белите дробове, което успокоява диафрагмата. Някои смятат, че ако пийнете вода или някой ви стресне, но няма солидни научни доказателства, които да показват, че една от тези две техники работи. Това каза, ако откриете, че имате лек, който работи за вас, той работи за вас – продължавайте.
Тайлър Симет, ръководител по медицинско образование в Американската асоциация на колежите по остеопатична медицина, е прекарал пет години в проучване на 54 болнични пациента, но не открива никакъв сигурен начин да “излекува” хълцането.
“Мисля, че нищо не работи: започва и спира самостоятелно и това е всичко”, казва той пред Guardian.
Въпреки това, ако установите, че сте хълцали повече от 48 часа, може би е необходимо да си уговорите среща с лекар. Докато повечето пристъпи на хълцане са напълно безвредни, възможно е това да е симптом на много по-сериозен проблем. Например, менингит, инсулт, травматично увреждане на мозъка или тумор.
Има и такова нещо като хронична хълцане, рядко, но ужасно пронизващо заболяване, включващо седмици, години или дори десетилетни на непрекъснато хълцане. Вероятно най-лошият случай е 68-годишното хълцане, преживяно от Чарлз Осбърн (1894-1991), който според съобщенията започва да хълца през 1922 г., докато претегля свиня. Той не спира до 1990 г. и умира година по-късно.
Превод от английски – Нина Жишева