Интелект в животинска кожа – респект! Част 1-ва

27/10/2018 Off By djani

В случай, че някой човек се е взел много насериозно, препоръчвам му да се зарови малко в информация за животните. Бързо ще се приземи и ще вникне, че природата изобилства от чудеса и може да ни изненада всеки миг с някое свое творение.

Факт е, че животните не могат да се изразяват на език разбираем за човека. Това обаче не ги прави по-малко интелигентни от хората. Еволюцията е отделила на всяко живо същество на планетата определена искрица интелигентност. Оставяйки хората настрана с тяхното превъзходство, основано на разума, сред животните има представители, чийто интелект се доближава до човешкия, а според мен биха могли дори да послужат за пример на нас човеците. Ето и малко примери, които със сигурност не изчерпват всичко по темата.

Маймуната е най – близка до човешкия вид – като анатомия, биохимия и физиология. Затова не е изненада, че с маймуните си приличаме по много неща. Учени са установили, че маймуните могат да манипулират останалите: например маймуни-бебета понякога плачат в присъствието на водача на групата, макар, че никой нищо не им е сторил. В резултат от това лидерът често ,,наказва“ останалите възрастни маймуни. Т.е., те могат умело да се справят с инструментите на манипулацията.

Гарваните са смятани за едни от най-умните птици. Те помнят откъде са взели храна, могат да се разпознаят в огледалото, а някои от уменията им са сравнявани с тези на малки деца или маймуни. Интересно е, че гарваните помнят и хора, които са ги измамили. Има случаи на гарван, откраднал орех, който го пуска на уличното платно на улицата. След това чака да мине кола, за да се отвори ореха и да изядат плода. Има и такива, които са забелязани да хвърлят орех отвисоко за да се счупи черупката.

А от личен опит да ви споделя, че имах период, в който редовно хвърляхме излишният хляб на Гарваните (аз си признавам, че за да ги извикам, грачех надвесена от прозореца, имитирайки техният звук, за да ги привлека). В резултат, те изяждаха хляба и оставяха на платформата пред прозореца половин черупка от орех. Дали бележеха жилището или се отблагодаряваха, не мога да знам. Знам само, че не беше случайно и се повтаряше многократно.

Скоро пък, баща ми разказа за истински случай от собственият си опит. Излизайки от работното си място, той намерил наранено малко гардже. Сложил го в кашон и решил да го прибере. Първо птичето е щяло да бъде в безопасност докато заздравее и второ – децата в къщата (племенниците ми) щели да се зарадват. Тъкмо се прибрал и го показвал на домашните и отвън се чули странни звуци. Когато погледнали през прозореца видели как жиците, оградата, близките стълбове и оградата на съседите са буквално почернели от накацалите Гарвани. Майка ми бързо съобразила, че вероятно птиците са ядосани и може дори да нападнат. Бързо изнесли гарджето в двора и Гарваните си го прибрали. Тръгнали си внезапно както дошли. За мен остава любопитен фактът дали гарджето е подало сигнал за помощ към семейството си по неведоми за нас хората пътища или „родата” е проследила баща ми от работното му място до къщата.