Какво е астрономията?

Във Вавилон, почти 2000г. пр. Хр., учените вече наблюдават звездното небе от покривите на дворците и храмовете. Те правят измервания с несъвършени инструменти като отвес и се опитват да разберат тайната на движението на звездите. Египтяни, гърци, китайци, евреи, араби, инки, келти… всички народи от Античността се интересуват от астрономията и имат велики астрономи.

Ако нещо е изглеждали сигурно на хората от Античността, то е, че Земята, на която живеят, е неподвижда. Слънцето сякаш се движи непрестанно по доста сложни пътища. Дверните са установили, че то изгрява и залязва, като се намира на различна височина на небето според сезона, а часовете между изгрева и залеза също много се различават в зависимост от годишните времена.

Звездите също сякаш се движат, като описват голям кръг на небето около определена точка. След подобно проучване астрономите откриват небесни тела, по-странни от звездите: планетите, които скитат странно по небето и сякаш напредват, спират, връщат се и пак потеглят; да не говорим за съседката ни Луната, която не само изгрява и залязва, но се явява ту пълна, ту изтъняла.

Тъй като винаги съществуват оригинални умове, идеята, че самата Земя се движи, бързо хрумва на някои учени: ако нашата Земя се върти около себе си, това би спестило на звездите по небосвода да танцуват бясно, а на Слънцето – да изгрява и залязва; тя би могла също да се завърта около Слънцетп за една година и това би опростило небесния механизъм на движение. Историята на астрономията се върти около големия спор върху тези схващания. Тя винаги е била увлекателна и страстна, много научна, понякога опасна за тези, чиито идеи разтърстват приетия ред. Спорът не е завършил и може би някога няма да спре.