Ключът към древността

Розетския камък е един от най-исторически-важните находки до сега. Сам по себе си, камъкът не е нищо особено. Намерен е из останките на храм в Египет и на практика откраднат от Наполеон . Той осъзнал точно колко потенциал съдържа и го изпратил за изследвания. Оказало се, че върху камъка е написан един и същ текст, но на три различни езика  – йероглифи, коптски и латински. До този момент никой е нямал представа как да чеше йероглифи, тъй като нямало никакви преводи и се смятало, че всеки индивидуален йероглиф представя различно понятие. Ключа за разшифроването бил латинския, но не било лесно. Отнело е около 20 години дори да разберат от къде да започнат. Осъзнават, че йероглифите наистина могат да представляват понятия, но също така и буквалното изображение на предмет или животно както и звук свързан с него. Било е все едно да чатиш с някой, но да използваш само емотикони. Всичко зависило от контекста на изречението и това сравнително забавило превода.

Най-много им помогнали картушите – оградени имена на благородници. Чрез сравняване на имената с тези от другите два текста, те бавно разшифровали йероглифите. Реално има разлики в преводите, но след работа в продължение на десетилетия успяваме да прочетем този древен език. От своя страна това отваря вратите към древната цивилизация на Египет.

Засенчено от огромното археологическо откритие е въпросът: Какво реално пише на камъка?

Отговорът е малко разочароваш. Текстът се отнася за царски култ, който изисква да бъдат направени определени отстъпки, включително освобождение от данък. Реално това е древноегипетски канцеларски данъчен документ.

Без този на пръв поглед незначителен камък вероятно все още щяхме да се чудим какво е написано по безбройните храмове и гробници облети в йероглифи и изображения. Розетския камък текущо се държи в Британския исторически музей и е един от най-ценните находки там. Направено е копие, което може да докосва свободно. Толкова много хора пипат копието, че музея трябва ръчно да създава ново през няколко години.

Хайде да отидем да им създадем малко повече работа, какво ще кажете?

Автор: Мартина С. Попова