Люлеенето наистина ни помага да спим по-добре

Хората от хилядолетия приспиват бебетата си, като ги люлеят. Колкото и да не си го признаваме, всички обичаме хамака. Така че, кое е ключът към добрия нощен сън – лекото полюшване или броенето на овце?

Това е, което изследователите от Университета в Женева са открили в ново проучване, публикувано в Current Biology. Не само, че люлеенето ни помага да поспим сладко, но и подобрява паметта ни.

Тествайки своята теория върху 18 млади възрастни в Швейцария, изследователите открили, че непрекъснатото разклащане през цялата нощ има много предимства: участниците заспали по-бързо, спали по-здраво с по-малко прекъсвания и с по-дълги периоди на дълбок сън – когато мозъчните вълни забавят и укрепват паметта.

„Добър нощен сън означава да заспите бързо и да спите цяла нощ“, твърди Лоурънс Байер в изявление. „Но забелязахме, че нашите участници, макар и да спят добре и в двата случая, заспаха по-бързо, когато ги полюшвахме. Освен това те имаха по-дълъг период на дълбок сън и по-малко микросъбуждания, фактор, често свързван с лошото качество на съня.“

В предишно проучване, екипът е открил, че разклащането помага на хората да заспиват по-бързо и по-стабилно,  когато били подложени на бърза дрямка от 45 минути. За да проверят дали разклащането е полезно и през нощта, те са наблюдавали участниците в продължение на три нощи. Първата нощ им позволили да свикнат с обекта, втората и третата нощ да сравнят спането в люлеещо се легло и спането в старото неподвижно легло.

Леглата били окачени на ъглите в леко утилитарно изглеждаща рамка с четири табли, която разклащала матрака на 10 сантиметра настрани и обратно на всеки четири секунди.

Всички участници съобщават, че сънят в люлеещото се легло бил релаксиращ и приятен, а продължителният дълбок период на сън позволява синхронизирането на невронната активност в таламокортикалните мрежи на мозъка, които играят важна роля в утвърждаването на спомените.

„За да видим дали този ефект е засегнал паметта, ние подложихме участниците на тестове на паметта: те трябваше да научат двойки думи вечер и да ги запомнят до сутринта, когато се събудиха”, обяснява Ороре Перро, един от авторите на проучването. „И тук люлеенето се оказа полезно: резултатите от тестовете бяха много по-добри след една нощ в люлката, отколкото след нощта в твърдото легло!“

В супер симпатично второ проучване, екипът установи, че приспиването на мишки с люлеене също ги е накарало да заспиват по-бързо и за по-дълго, макар че не е  повишило качеството на съня. Това изследване се фокусира върху вестибуларната система, във вътрешното ухо, което управлява баланса и пространствената ориентация и което учените отдавна подозират, че е от ключово значение за съня. Интересното в случая е, че мишките, които нямали частта от вестибуларната система, която улавя линейното ускорение, не усетили никаква разлика от това да бъдат люлени или не, което според тях потвърждава участието й.

Превод от английски – Нина Жишева