Масай Мара – вълшебната приказка на човечеството

В югозападната част на Кения, в долината Кения Рифт, се намират 1510 квадратни километра защитена земя, известна като национален резерват Масай Мара. Той е създаден през 1961 г. и е популярна дестинация за сафари, известен с популацията си от диви животни. Дивият свят се движи свободно през границите на резервата в райони с няколко села, където живеят животни и хора.

Също известен като Масай Мара, Маасай Мара или просто Мара, резерватът се намира на височина между 1475 и 2149 метра и се простира на юг до Национален парк Серенгети. Името идва от местните хора Масаи, нарекли ​​това пространство „Мара“, което означава петнист на техния роден език  Маа, заради начина, по който акациевите дървета и дивите животни покриват равнините.

Дивата природа

Разнообразна група от животни наричат Масай Мара свой дом, включително „голямата петорка“ на Африка – африканският слон, биволът на Кабо, африканският леопард, африканският лъв и африканският черен носорог. В района на резервата могат да се намерят и гепарди, гну, газели, зебри, хиени, жирафи, крокодили, хипопотами, повече от 500 вида птици. В парка могат да се видят и още много други обитатели.

Най-популярното време за посещение на резервата е между юли и октомври. Пикът на миграцията на гну, обикновено през октомври, е особено популярен момент в парка, тъй като посетителите виждат как над 2 милиона животни пътуват до 800 мили от Националния парк Серенгети в Танзания до Националния резерват Масай Мара, според Световния фонд за дивата природа. По време на тяхната миграция гну и няколкостотин хиляди други мигриращи бозайници, включително газели и зебри, трябва да пресекат река Мара, като избягват крокодилите и други хищници, като големи котки и хиени.

Според оценките на Световния фонд за дивата природа 250 000 гну никога не стигат до местоназначението си, тъй като стават жертва на хищници, умират от глад, жажда или изтощение или се удавят в река Мара. Загиналите животни обаче осигуряват богатство от храна и хранителни вещества за екосистемата.

Климат

Голямата миграция настъпва през основния сух сезон, който продължава от юни до октомври. Двата влажни сезона, кратък и дълъг, възникват съответно между ноември и декември и март и май. Поради местоположението на Кения на екватора, температурите там остават доста постоянни през цялата година, с дневни температури от около 23 градуса по Целзий по време на сухия сезон и 27 градуса по Целзий по време на влажния сезон.

Средногодишните валежи са около 1 метър годишно, като близо 80% от дъжда пада по време на влажния сезон, според статия от 2018 г., публикувана в списание PLOS One. По време на сухия сезон много от временните езера и реки пресъхват, оставяйки единствения постоянен воден обект в района, река Мара, да осигури както районите Масай Мара, така и Серенгети.

Наводненията са често срещани по време на влажния сезон и могат да изместят дивата природа и да увеличат риска от болести като треска и антракс, като и двете могат да заразят както домашни и диви животни, така и хора. Наводненията засягат и добитъка и селското стопанство в околните райони.

Култура

Хората от Масаи, известни със своите жестоки воини и ярко червени дрехи, някога са били едно от доминиращите местни племена в Кения. Те са едни от малкото, които са запазили голяма част от своите традиции и начин на живот, според Maasai Wilderness Conservation Trust.

Масаите се преместили в планините на сегашното Кения в началото на 17-ти век и се разпространили в това, което е станало Кения и на юг, в днешна Танзания, според статия на нестопанска организация за културно оцеляване. Те са били полуномади, движещи се с ценните си стада от добитък в различни райони по време на дъждовния и сухия сезон, за да предотвратят прекомерното изтощаване на една област.

Както и при повечето други африкански племена, обаче, масаите губят голяма част от плодородните си земи и части от културата си, когато европейските заселници се преместват на територията. Хората от Масаи вече не са номади и сега се заселват на едно място, където зависят от местното селско стопанство и туризма, за да поддържат начина си на живот и традициите си.

В Масай Мара конфликтите между дивата природа и селяните стават все по-спорни. Тъй като хората и животните се конкурират за природни ресурси в тази отдалечена област, милиони животни са принудени да променят поведението си, териториите и миграционните си модели. В резултат на това популацията им страда.

Превод – Нина Жишева