Може би всички можем да чуваме цветовете и да вкусваме звуците

О, да бъдеш синестет, тези редки хора с достъп до допълнителен слой на възприятията. Звуците имат цветове. Думите имат вкус. Цветовете възпроизвеждат музика. Списъкът продължава. Явлението не е напълно разбрано от учените, но общата идея е, че хората със синестезия притежават различни сензорни входове от останалите от нас.

Не е чудно, че синестезията е често срещана сред артистите. Но, за тези от нас, които виждат писмото само като букви и не могат да вкусят песента, синестезията е по-подходяща да вдъхновява ревността, отколкото творчеството. Ние просто не разполагаме с невронни връзки, които водят до способността.

„Не бързайте толкова!“, казват двама изследователи от университета в Мичиган. В експерименти с нормални (т.е. не-синестетни) хора, Анупама Наир и Дейвид Бранг казват, че са предизвикали специфичен вид синестезия с проста техника. Когато на участниците им пуснали музика в тъмна стая, около половината от тях видели светкавици, макар да е нямало действителна светлина. Това означава, че синестезията може да е по-често срещана, както си мислехме – повечето от нас може просто да са попадали в ситуации, които я стимулират.

Изследването, публикувано този месец в списанието Consciousness and Cognition, е вдъхновено от озадачаващото преживяване на Бранг като студент.

„Докато чаках да заспя през нощта със затворени очи в тъмна стая, внезапни и неочаквани звуци (като скърцане на къщата или затръшване на вратата) предизвикаха кратка, но отчетлива светлина (бяла или цветна и обхващаща цялото ми зрително поле) ”, казва той в имейл.

“Докато проучвах студентите, аз бързо открих, че усещането е доста често, докато хората чакат да заспят през нощта.”

Това е подобно на синестезията със звукови цветове, където звуците се свързват с различни, специфични изображения.

Бранг, сега асистент по психология в Мичиган, обединява усилията си с Наир и решават да пресъздадат опита в лабораторията. Те набрали 21 студента от университета и ги накарали да стоят в тъмна стая в продължение на пет минути със затворени очи. Записан глас след това чете буквите от азбуката, предшествани от визуален атрибут като „извит“ или „симетричен“. Участниците трябвало да кажат дали буквата притежавала описаната характеристика. След като пуснали няколко букви, изследователите пуснали кратък звуков сигнал и участниците трябвало да натиснат бутон, ако видели нещо неочаквано. Учудващо е, това се случвало доста често. Около 50% от хората съобщили, че виждат светкавици в няколко различни модела, след като чули звуковия сигнал, въпреки че всъщност светкавици нямало.

Накратко, изследователите сякаш са активирали някаква латентна способност за синестезия в своите участници. Това всъщност не би трябвало да е толкова изненадващо. Областите на нашите умове, които са отговорни за съставянето и превода на различни сензорни стимули, като звуци и цветове, всъщност са взаимосвързани във всички нас, казва Бранг.

Това ни помага да разберем, когато някой говори, например: ще видим как някой движи устата си и това помага на нашия слухов апарат да схваща думи. Тези видове връзки обикновено не създават забележими стимули, а по-скоро визията на движещи се устни просто помага на слуховите неврони да действат.

„Използвахме няколко„ трика ”, за да сменим баланса на тази слухова-визуална връзка – казва Бранг. Изследователите намалили визуалния принос, като поставили обектите в тъмна стая, като едновременно с това стимулирали зрителния участък от мозъка им, като ги помолили да си представят картини и използвали силни звуци, които да предизвикат силен сигнал по слухово-визуалния път.

С други думи, всички ние сме потенциални синестети. Онези от нас, които изпитват кръстосана сензорна стимулация в ежедневните ситуации, може просто да имат по-силни мрежи за взаимосвързаност, което позволява на нещата да се случват по-лесно. Други проучвания показват, че хората могат да бъдат обучени да свързват различни букви с цветове и да документират появата на синестезия при тези със загуба на зрение. Съществува, разбира се, и опитът на тези, които приемат дрога като LSD, отдавна известни, че предизвикват синестезия. Все още не е известно дали тази форма на синестезия се проявява по същия начин, както и при нетрансферен вид.

Превод – Нина Жишева