Надхитри съдбата си

Просто откачам, когато някой тръгне да ме поучава. Независимо дали става дума за популярен лайф-коуч гуру, нашумял лектор или собствените ми родители. Искам сама да взимам решенията си в този живот. И съответно си нося последствията от тази вирoглавост. Това понякога има доста висока цена, но къде остава правото ми на избор в този случай?!? Като цяло човечеството се дели на два вида – духовно извисени, непрекъснато самообразоващи се личности и скептиците.
Старая се да бъда в златната среда. Едните вярват в съдбата и в нейната предопределеност. Другите, сякаш нарочно се бунтуват за да променят хода на събитията. Играят си като вид предизвикателство и не се съобразяват с тази зловеща предопределеност.
Нали смирението е част от всички познати ни световни религии?!? Но кой нормален човек би подкрепил решението на …Да кажем малтретирана жена, която си мълчи и търпи реалността…?!? Трябва ли тази жена безропотно да стои в настоящата ситуация или да намери начин да се спаси от насилието?!? Естествено, че второто. Това прави ли я невярваща? Променя ли съдбата си тя, променяйки заобикалящите я обстоятелства. Ами ако точно това ѝ е съдбата?!? А именно – Да се осмели и прекрачи прага на собствените си страхове и да намери своя път! Има една изключителна книга, която преди години ми даде доста сносна хипотеза като цяло за устройството на света, произхода на душите и причините за идването ни на земята. Казва се „Пътят на душите”. Книгата е в документален стил и проследява разказите на пациенти подложени на хипноза по собствено желание от автора. Става ясно, че той е излекувал не един човек и то не само ментални, а дори физиологични проблеми. Изводът от книгата е, че душата сама избира къде и при кого да се роди. Като разпределение на роли в театър. И ние сме в главата роля. Ролята на собственият си живот следвайки пътя на душата си. Като бунтар по душа, често съветвам приятелите си да не се примиряват с нещата, които ги правят нещастни. Променете съдбата си им казвам. Сега го казвам и на вас. Идваме тук за да бъдем щастливи. Как може да сте сигурни, че след 3 минути ще сте живи?!? Няма гаранция. Всъщност няма гаранция за нищо.
Любимата ми мисъл гласи – „Ако искаш гаранция, купи си тостер”.
Няма гаранция за нищо в живота, взаимоотношенията…Но от нас зависи да се поберем в кожата си, да се помирим със себе си и да следваме пътя на душата си. Не следвайте сляпо никого! Информирайте се! Променяйте! Себе си. Взетите решения. Никой няма право да ви съди за личните избори. Стига да не са във вреда на някой.
А най-важният „някой” във вашият живот сте си самите вие! Действайте! Щастието се е сгушило някъде в лека дрямка и очаква да го събудите!
Ъ, май много поучително се получи 

източник снимка: www.google.com

автор: Тезджан Ферад – Джани