Науката зад некомпетентността

Човек, който е доста слаб в дадена сфера, но се преструва, че е експерт, не е нещо необичайно. Срещаме се с такива хора доста. Не, че дразнят, но може би сме несправедливи, ако ги мразим. Всички ние споделяме това психологическо поведение до някаква степен.

В областта на психологията тази тенденция е известна като ефектът на Дънинг-Крюгер. Това наименование дошло след публикацията на Дейвид Дънинг и Джъстин Крюгер в “Журнал на личността и социалната психология” през 1999 година. Тяхната работа резонирала с основната същност на идеята на Сократ, че истинската мъдрост не е нищо друго, освен признаването на факта, че наистина сме невежи. В съответствие с тази линия на мислене, Дарвин твърди много по-късно, че невежеството е по-голям фактор на доверие, отколкото знанието. Всъщност изследователите на ефекта Дънинг-Крюгер започнали с предложението на Дарвин.

Дънинг и Крюгер провели различни тестове и, изненадващо, всичките изкарали подобни резултати. Огромното количество от хората с лоши проявления на тестовете имали доста високи представи за бъдещите си резултати. След въвеждането, ефектът Дънинг-Крюгер е използван в академичната област.

Как се случва това явление?

По принцип, основателите било съгласни, че невежите хора страдат по два начина. Те не само не са наясно с нещо и по този начин правят грешки, но и не могат да поправят грешките си. Всъщност в повечето случаи лош изпълнител вероятно не знае, че се представя зле. Това произтича от факта, че те нямат представа какъв е правилният или добър начин да се направи задачата. Това не означава, че те ако осъзнаят грешката си няма да са склонни да я поправят, макар и да е нужна външна намеса.

Всички ние се държим малко странно по отношение на нашето познание. Добър начин да се преодолее това е да се запаметим в съзнанието си, че никога няма да можем да знаем всичко.

Автор: Мартина С. Попова