Николай Рьорих – Човекът Махатма

Малко хора някога са успели да сближат Русия и Индия толкова, колкото художникът, писателят и философът, който е изживял последните си години в долината Кулу.

Николай Рьорих (1874–1947) е художник, поет, пътешественик и една от най-загадъчните фигури на 20-ти век. Той се наричаше всякакви неща – от пророк на нова религия, до съветски шпионин и лидер на масонството. Някои дори вярваха, че той е превъплъщение на Буда.

Дългото пътуване

Рьорих става известен още ранните си години. Той рисува, пише разкази и е очарован от археологията. След средното си образование постъпва в Художествената академия в работилницата на художника Куинджи. Рьорих почита Куинджи, наричайки го „гуру“ и „майстор“. Когато бил на 30 години, художникът става член на Императорската академия и щастливо подписвал името си „академик Рьорих“.

Рьорих се жени за жена, която била очарована от езотериката – всичко свръхестествено и отвъдно. Тя имала пророчески сънища. Преди Рьорих да й предложи, тя сънувала, че починалият й баща е влязъл в стаята й и каза: „Лиля, ожени се за Рьорих.“  

Под влияние на съпругата му Рьорих също се започва да се интересува от окултизма. Двамата били домакини на духовни сеанси. Това било в началото на века, бурен мистичен период, когато всички – дори членовете на царското семейство – се увличали от магията и Ориента.

Тогава Елена Рьорих сънувала друг пророчески сън: видяла мъж с блестящо лице. Жената приела съня си като мистична среща с Учителя. Рьорих също се интересувал от Ориента. Той твърди, че в миналото е бил Леонардо да Винчи и Далай Лама. Двамата със съпругата му поглъщат книги за индийската философия и мечтаят да пътуват до Азия. Те вярвали, че в планините съществува Шамбала, мястото, където се срещат вътрешните и външните светове.

Рьорих приел революцията от 1917 г. с ужас. Той пише, че това е „въстание срещу знанието, уеднаквяване с мизерия“. Изненадан е защо „разумните същества могат да се държат като изгубени луди в човешка форма“. Семейство Рьорих бягат от този хаос в Хималаите. Там, в малък храм на склона на планина, те търсели великите Учители и Махатми. Това е ключово събитие в живота им. Махатмите обяснили на Рьорих, че руската революция не е само бедствие, а знамение. Затова го изпращат в Москва с мисия. В Москва открива Георги Чичерин, министър на външните работи, и му предава пратка от тибетските лами. Освен писмо, ламите изпратили на министъра кутия със свещена будистка земя. В писмото пишело: „Ние изпращаме земята за гроба на нашия брат Махатма Ленин. Моля, приемете нашите поздрави.“ Ленин вече е бил мъртъв. Ламите не само честват паметта му, но и го признавали като махатма. Това е забележителна история, но всички истории, свързани с Рьорих, са забележителни.

Освен това ламите написали на Чичерин, че комунизмът много прилича на будизма и че това е стъпка към по-високо съзнание, по-висок етап на еволюцията. Те заявяват, че са готови да започнат преговори със Съветския съюз за освобождението на Индия, управлявана от Англия. Това зарадвало болшевиките и обещали на Рьорих да му помогнат. Чичерин го нарича „половин комунист – полу-будист“. Има дори теория, че ЧК наема Рьорих в Москва. Но защо ЧК наема такъв човек, който съвсем не е от този свят? В такива хора никой не се усъмнява, че могат да бъдат шпиони. От Москва семейство Рьорих тръгват на експедиция към Тибет. Пътуването им било трудно. Мъжете яздели коне, Елена Рьорих била носена на носилка. Наоколо имало блатиста равнина. Под тях чернеели дълбоки клисури, в които виел вятърът. Когато пътниците достигат височина от 4500 метра, станало трудно да се диша. Синът на Рьорих, Юрий, почти умира. Той пада от коня си и остава да лежи на камъните, съвсем блед и със слаб пулс. Останалите трудно го връщат в съзнание. Свършват парите и лекарствата. Някои членове на експедицията умират, но Рьорих не се поддава – твърдо е решен да достигне Шамбала.

В будистката митология Шамбала е символичният център на света, заобиколен от снежни планини, които приличат на лотос. Според легендата, „центровете на мъдростта” се отварят за тези, стигнат до там. Ламите намекнали на Рьорих, че Шамбала е духовно разбиране и се намира във вътрешния свят, а не във външния. Той обаче не повярвал в това. Бил сигурен, че това място наистина съществува и че е много близо до него. Англичаните обявили Рьорих за съветски шпионин и забранили на експедицията да продължи. Наложило се да се върнат назад.

Имат още няколко опита за достигнат до Шамбала; Рьорих се бори до края. Той си осигурява подкрепата на английската кралица, папата и президента на САЩ Франклин Д. Рузвелт. Намира пари за нова експедиция. Но и от нея не се получава нищо. Живял е в Индия до смъртта си. В края на живота си той започна да прилича на махатма: има обръсната глава, сива брада и дълбоки, мъдри очи. Тези очи породили легенди. Един свещеник, погледнал в очите на Рьорих и казал: „Какви прозорци към душата!” Разказва се, че погледът на Рьорих е карал косата на хората да посивява. Всъщност, за него се разказвали много легенди. Например тибетците вярвали, че него не го ловят куршуми.

В старостта си той изведнъж решава да се върне в Русия. Започнал да опакова картините си, да пише писма и да се сбогува с Индия. Но това сбогуване го развълнувало толкова много, че преди заминаването си Рьорих легнал на легло и така и не станал повече. В съответствие с индийската традиция тялото му е кремирано на погребална клада пред дома му. След това там е поставен камък. Върху него има надпис: „Тялото на Махариши Николай Рьорих, голям приятел на Индия, беше решен да изгори на това място.“

Рьорих принадлежи на цялото човечество. Той построил православни параклиси, получил благословията на папата и създал будистки картини. Той искал да създаде мирна религия, култ към Светлината и Знанието. Велика идея… може би някой ден някой ще я реализира.

Превод от английски – Нина Жишева

Източник, с любезното разрешение от авторите на https://www.rbth.com/arts/2013/12/05/nicholas_roerich_an_extraordinary_life_31389