От животните, с любов!

Като хора можем да се чувстваме доста щастливи за нашата еволюционна участ. Живеем по-дълго от много други животни, а продължителността на живота продължава да нараства благодарение на по-добрите диети, напредъка в медицината и подобряването на общественото здраве. Но стремежът ни да победим стареенето и болестите, които идват с остаряването, продължава.

Процентът на остеоартрит, например, се е удвоил от средата на 20-ти век. Сърдечните заболявания в развитите страни причиняват стотици хиляди смъртни случаи всяка година – около един на всеки три минути.

Животинското царство може да бъде добро място за намиране на нови начини за предотвратяване и лечение на тези състояния. Нашата ДНК може да бъде забележително подобна на тази на шимпанзетата и другите животни, но различията могат да ни помогнат да отключим нови начини за разбиране и лечение на болести в бъдеще.

Като използваме техники за редактиране на гени като CRISPR (генно инженерство), един ден ще можем да използваме знанията, които получаваме от животните, за да променяме болестта – въпреки че това все още е много далечна перспектива.

Шимпанзета и сърдечни заболявания

Тъй като хората са еволюирали, генетичният ни състав се е променил, което ни поставя в повишен риск от запушване на артериите. Когато комбинирате това с нашия увеличен прием на червено месо и други храни, които увеличават шансовете ни за получаване на сърдечни заболявания, ние наистина готвим перфектна буря.

Последните изследвания показват, че загубата на специфичен ген увеличава риска от сърдечно-съдови заболявания в сравнение с други животни, включително и най-близкия ни братовчед шимпанзето. Това проучване показва също, че генетично променящите мишки имат същата генетична мутация като хората, което води до два пъти повишен риск от инфаркт в сравнение с нормалните мишки. В бъдеще можем да използваме генно инженерство, за да намалим риска от сърдечни заболявания.

Гол земекоп и рак

Голият земекоп може да е неприятен на вид, но този мършав гризач е от голям интерес за учените, защото не получава рак. Голият земекоп може да ни научи нещо и за дълголетието. Като се има предвид размера им, те трябва да живеят по същия период от време, колкото роднините им (около четири години), но те често живеят седем пъти по-дълго.

Тези грозни гризачи бавно разкриват тайните си на учени и един ден може да ни помогнат да разработим нови терапии за преодоляване на ракови заболявания и свързани с възрастта болести.

Кенгуру и остеоартрит

Остеоартритът има много причини, но затлъстяването, лошата стойка и лошото държание на тялото като цяло са ключови рискове. Много примати и месоядни животни имат сходни проблеми със ставите при хората, като големите маймуни показват някои от най-високата честота на ставни заболявания.

Кенгурата, от друга страна, могат да скачат по-бързо при скорост от 40 км/ч с малък риск от артрит, дори и в напреднала възраст. Уникалната хрущялна структура в коленете им позволява да издържат на силите на многократно огъване и въздействието на кацането. Подреждането на сухожилията също подобрява стабилността на ставата, което е важно за поддържането на добро здраве на ставите. Подобни изследвания биха могли да помогнат за подобряване на материалите, използвани за изкуствените импланти на коляното при хората.

Пещерни рибки и диабет

Диабетът е глобален здравен проблем и е основна причина за слепота, бъбречна недостатъчност, инфаркт, инсулт и ампутация. Почти един на всеки десет възрастни страда от заболяването, а честотата на диабета е в посока нагоре. Решението на това заболяване – ако има такова – може да дойде от мексиканската пещерна рибка.

Тези малки риби могат да преядат, без да си навредят, тъй като те са уникално приспособени да оцелеят, без да регулират кръвната си захар. Това означава, че симптомите, които обикновено се наблюдават при диабетици с критично вариращи нива на кръвната захар, не изглежда да са проблем за тези риби. Учените се надяват, че като разберат повече за тези риби, един ден ще намерят по-добро лечение за това заболяване.

Зебра и язва

В една все по-натоварена среда, ние все повече започваме да се притесняваме за психичното си  здраве. Но ние често пренебрегваме как това може да повлияе на нашето физическо здраве. Като хора все по-често преживяваме хроничен стрес в продължение на дълги периоди от време. В крайна сметка, това може да доведе до стомашни язви.

Животните, като зебра, обикновено изпитват напрежение за по-кратки периоди, например когато търсят храна или се опитват да избегнат хищници. Те рядко изпитват по-дълги, хронични периоди на стрес. Но изследванията показват, че излагането на животни, като плъхове, на устойчиви, дълги периоди на стрес, могат да предизвикат язви, подобни на тези, наблюдавани при хората. Това служи като добро напомняне, че нашият постоянно стресиращ съвременен начин на живот е лош за всички аспекти на нашето здраве.

Връзката между животните и болестите не е еднопосочна. Има много случаи, в които използваме човешкото разбиране за болестта, за да помогнем на животните, като например да доведем нашето разбиране за хламидията до коали, където болестта може да причини безплодие, слепота и смърт.

Превод – Нина Жишева