Парниковите газове
12/03/2019С помощта на топлина от слънцето парниковите газове са запазили климата на Земята обитаем за хората и милионите други видове. Но тези газове вече са в дисбаланс и заплашват да променят драстично начинат на живот на планетата Земя.
Атмосферните нива на парникови газове като въглеродния диоксид сега са по-високи, отколкото през последните 800 000 години, главно защото хората ги освобождават във въздуха чрез изгаряне на изкопаеми горива. Газовете абсорбират слънчевата енергия и запазват топлината близо до повърхността на Земята, вместо да я оставят да “избяга” в космоса. Това улавяне на топлина е известно като парников ефект. Корените на концепцията за парниковия ефект лежат през XIX век, когато френският математик Джоузеф Фурие изчисли, че Земята ще бъде много по-студена, ако няма атмосфера. През 1896 г. шведският учен Сванте Арениус е първият, който свързва повишаването на въглеродния диоксид с изгарянето на изкопаеми горива с ефект на затопляне. Близо век по-късно американският климатолог Джеймс Хансен свидетелства, че парниковият ефект е бил открит и сега променя нашия климат.
Днес изменението на климата е терминът, който учените използват, за да опишат сложните промени, предизвикани от концентрациите на парникови газове, които сега засягат климатичните системи на планетата. Изменението на климата обхваща не само повишаването на средните температури, които наричаме глобално затопляне, но и екстремни метеорологични явления, пренасочване на популациите на диви животни и местообитания, покачване на моретата и редица други въздействия. Парниковите газове имат значителни въздействия върху околната среда и здравето. Те причиняват изменението на климата чрез улавяне на топлина и също допринасят за респираторни заболявания от замърсяване на въздуха. Екстремните климатични условия и увеличеният брой на пожари са други последици от изменението на климата, причинено от парникови газове. Типичните метеорологични модели, които сме очаквали, ще се променят; някои видове ще изчезнат; други ще мигрират или ще се адаптират.
Светът технически има само една пета от своя „въглероден бюджет“ – общият му размер е 2,8 трилиона метрични тона, което остава, за да се избегне затопляне на Земята с повече от 1,5 градуса. Спирането на движещите се тенденции ще изисква нещо повече от постепенно премахване на изкопаемите горива. Всъщност, решенията за спиране на глобалното повишаване на температурата разчитат на приемането на методи за “изсмукване” на въглеродният диоксит от въздухът, който дишаме. Плановете включват засаждане на дървета, запазване на съществуващи гори и пасища и намаляването на отделеният CO2 от електроцентрали и фабрики.
Автор: Мартина С. Попова