Пристрастяването към видеоигрите официално става психично разстройство

Видео игрите могат да бъдат много увлекателни, но може ли някои хора да станат пристрастени към тях? Световната здравна организация (СЗО) казва “да”.

Неотдавна СЗО официално призна “гейминг пристрастяването” като психично здравно състояние – добавяйки го към Международната класификация на болестите или МКБ-11, официалния диагностичен наръчник на организацията, според CBS News.

Просто да играете много видео игри не е достатъчно, за да се брои като разстройство. По-скоро нарушението се случва, когато игрите пречат на ежедневния живот на хората. Според СЗО нарушението в гейминга е “модел на постоянни или повтарящи се игри”, при който хората губят контрол върху поведението си в игрите, отдават приоритет на игрите над други интереси и дейности и продължават да играят, въпреки отрицателните последици, като например нарушения в семейните им отношения, социален живот, работни задължения или други области.

Човек обикновено трябва да има симптомите в продължение на една година, за да бъде диагностициран с това нарушение, коментират от СЗО.

Темата за пристрастяването към видео игрите е спорна. Американската психиатрична асоциация (APA) не включи пристрастяване към видеоигри в последното си издание на диагностичния и статистически наръчник за психични разстройства (DSM-5), публикуван през 2013 г. По онова време АПА заяви, че няма достатъчно доказателства да се определи дали геймърското разстройство е уникално психично състояние, но препоръчва по-нататъшни изследвания в района.

Промишлеността на видеоигрите също се противопоставя на класификацията. В изявление, публикувано в събота (25 май), Асоциацията на Software Entertainment и други в индустрията призоваха СЗО да отмени решението си, като каза, че “гейминг разстройството” не се основава на достатъчно солидни доказателства, които да оправдаят включването.”

Но някои експерти по психично здраве подкрепят класификацията. В Twitter д-р Джон Джао, лекар от спешно отделение, каза, че диагнозата е “крайно необходима”.

“В противен случай хората с реално, законно пристрастяване към видео игри често могат да имат проблеми със заплащането на застраховката за терапията, особено ако не отговарят на никаква друга диагноза”, пише Джиао.

Д-р Шехар Саксана, експерт по психично здраве за СЗО, отбеляза, че само малка част от хората, които играят видео игри, ще развият проблеми със зависимостта.

Превод – Нина Жишева