Розово? Няма такъв цвят!

Забравете фламингото, черешовите цветове и захарния памук. Не искаме да ви разочароваме, но розовото не е истински цвят, поне не по начина, по който си го представяте.

Да помислим за цветовия спектър. Видимата светлина – червено, оранжево, жълто, зелено, синьо, индиго и виолетово – е част от електромагнитния спектър, който нашите очи могат да възприемат. За разлика от повечето цветове, които срещаме, не можем да представим розовото с една-единствена честота на светлината. Няма Р в системата ROYGBIV. Не е съвсем червено, но със сигурност не е и виолетово. Вместо това то е комбинация от няколко дължини на вълните.

Ако се вгледате в голям балон от розова дъвка, вие не просто виждате куп розови светлинни дължини, които удрят задната част на очната ви ябълка. Вие сте свидетел на разнасяне на различни отразени дължини на вълните, предимно на червено и бяло, които мозъкът ви сглобява и възприема като розово.

Така че, истинска розова дължина на светлината не съществува, но означава ли това, че розовото не е цвят?

Типичното човешко око реагира на дължини на вълните от около 369 до 769 нанометра.

“Разбира се, че розовото е цвят,” казва Джил Мортън, експерт по теория на цветовете и психологията на цветовете, през 2012 г., “но розовото наистина не е част от светлинния спектър и трябва да се смеси, за да се генерира. “

Ако се придържате към правилата на електромагнитния спектър, би било по-точно да наричате розово „нюанс на червено“. Както можете да видите на изображението по-долу, нашето възприемане на цвета не е толкова просто като линеен спектър, а включва и нюанси (добавени светлинни стойности) и отсенки (добавени тъмни стойности). Чрез добавяне на нюанси в червеното, ние олекотяваме цвета, както и го преместваме към синия край на спектъра и му придаваме различно качество. Ние наричаме това качество “розово”.

Това е моментът, когато нещата започват да звучат тромаво, съмнително и объркано. И изведнъж – ето го! Определяме ли цвят, като залепим етикет върху усещането в нашия мозък? Когато мислим за това по този начин, всички “цветове” – всъщност всички усещания – са просто абстракции, основани на тълкувания на тялото и ума ни, които не могат да съществуват извън зрителната система.

“Цветът всъщност не е свойство на светлината или на обектите, които отразяват светлината, това е усещане, което възниква в мозъка”, обяснява биологът Тимоти Голдсмит в статия от 2006 г. в Scientific American

Автор – Нина Жишева