Спалнята на шимпанзето – по-чиста от човешката

Нашите спални са уютни, подредени места, изолирани от външния свят. Но те имат свои собствени екосистеми, изпълнени с бактерии и друг микроскопичен живот, както от самото наше тяло, така и от това, което внасяме със себе си отвън. Спалнята на шимпанзето е гнездо, построено от клони и листа в короната на дърво. Наскоро група изследователи, водена от Меган С. Тоемс, студент по екология в Държавния университет на Северна Каролина, поискали да научат дали спалните на шимпанзетата са микробиологично по-чисти, отколкото човешките.

За да разберат това, те изследвали 41 изоставени гнезда на шимпанзета в долината Иса в Западна Танзания. Шимпанзетата прекарват една нощ в гнездо, преди да се преместят в друго и е най-добре да не бъдат обезпокоявани, когато са в спалнята си. Изследователите събрали микробите и изсмукали с прахосмукачка членестоногите, като паяци или акари, от тях.

Авторите на изследването предположили, че леглата на шимпанзетата ще следват модел, подобен на човешкия – ще бъдат щедро поръсени с микроби и организми от тялото им. Предишни изследвания на микроорганизмите на човешките спални сочат, че 35% от микробите по нашите възглавници и чаршафи идват от устата, кожата или червата ни. Данните, публикувани в Royal Society Open Science, разказват различна история. Микробите от маймунските гнезда били едва 3,5% от това, което изследователите са открили. „Очаквахме също така да видим значителен брой паразитни членестоноги, но не открихме такива“, заяви Тоемс. – Бяха намерени само четири ектопаразита, във всички гнезда, които гледахме. И това бяха четири отделни екземпляра, а не четири различни вида.“

Изследователите подозират, че това би могло да се дължи на редица фактори, включително това, което наричат ​​„хигиената на тоалета“ на шимпанзетата – комбинация от придирчиви хигиенни практики и добри цели. Шимпанзетата пощят акари или други членестоноги от тялото си и ходят по нужда извън гнездото, преди сън. Също така, една нощ е сравнително кратко време за прекарване в едно легло. Хората спят в едно и също легло много нощи наред, а, освен това, невинаги перат чаршафите си редовно.

Това откритие накарало изследователите да се замислят за времето, когато ранните хора са се преместили на закрито. Гнездата на шимпанзетата не изглеждат драматично различни от съседните листа или гористата околност, докато ние създаваме много различни микробни светове – леглата ни са различни от тротоарите, които са различни от бара надолу по улицата. Просто нашите затворени пространства се различават от дивата природа.

Автор – Нина Жишева