“Сълзите на Китай” отравят морската вода

През летните нощи водите около островите Матсу на Тайван хвърляха зловещ син блясък. Феноменът, известен като “сините сълзи на Китай”, всъщност е причинен от цъфтеж на малки, биолуминесцентни същества, наречени динофлагелати. Туристите от цял ​​Китай идват, за да видят блещукащия морски пейзаж.

Цъфтежът в Източнокитайско море може да е красив, но също така и токсичен. Едно от последните проучвания показва, че всяка година пространствата стават все по-големи.

“Хората смятат, че това е нещо романтично и красиво, което може да се види през нощта”, каза Чанмин Ху, океанограф от Университета в Южна Флорида и съавтор на изследване, “Явлението обаче е токсично”.

Ху и екипът му от изследователи са използвали сателитни данни за проследяване на размера на цъфтежа с течение на времето. Анализирайки близо 1000 сателитни изображения от последните 19 години, изследователите са успели да идентифицират уникален за сините сълзи подпис – дължините на светлината, се отразяват само от това същество. “Това е като пръстов отпечатък”, каза Ху. Използвайки този отпечатък, те открили, че цъфтежът, който обикновено се вижда близо до брега, разширява обхвата си и в по-дълбоки води. Това е проблем за морските създания.

Феноменът на сините сълзи може да отрови морския живот, от риба до морска костенурка. Цъфтежът може дори да причини заболявания дори и у хората, каза Ху. Динофлагелатите сами по себе си не са токсични – докато не започнат да се хранят, казва той. Токсичните водорасли са тяхната предпочитана храна и докато ядат, те освобождават амоняк и други химикали, които отровят водата около тях. Не само това, но тези същества дишат кислород, докато наоколо не остане никакъв.

“Кислородът във водата е толкова нисък, че много животни могат да умрат”, каза Ху.

Причината за сините сълзи не е сигурна, но Ху и колегите му смятат, че замърсяването от селското стопанство, което идва от река Яндзъ, играе важна роля. Реката изхвърля тор в Източнокитайско море, като дава на сините сълзи огромни дози от хранителните вещества, от които явлението нараства.

Ху и неговите колеги забелязали, че размерът на цъфтежа бил особено нисък по време на строителството на противоречивата язовирна стена на Трите ждрела, между 2000 и 2003 година. През 2003 г., когато строителството на язовир е завършено и река Яндзъ отново започва да тече, Ху видял, че цъфтежът отново започнал да расте.

Ху и колегите му не очакват, че разцвета ще спре да нараства скоро. Това означава, че ще продължи да представлява заплаха за морския живот. И водите ще светят по-блестящо.

Превод – Нина Жишева