Тайните на Лалето

Кой би предположил, че нещо толкова крехко, толкова нежно, красиво и малко, може да се превърне в символ на величието на цяла една империя?!? Да, говорим за Лалето и неговото значение през вековете, особено за Османската империя.

Първите писмени сведения за съществуването на лалета са от 11-12 век.  В библейски ръкопис от това време е открита рисунка на лале. Историята на отглеждането му започва от Персия, където цветето отначало се е наричало ,,дюлбаш”, т.е. тюрбан.

С разширяването на Империята, лалето попада в територията на днешна Турция, където веднага става любимец на султана. След Сюлейман Първи, по лалетата започват да се увличат и знатните велможи. В периода на управлението на Ахмед  трети, лалетата заемат първо място сред отглежданите цветя и по-късно този период от време се нарича ,,Епоха на лалетата“. Наложило се да въведат строги закони за засаждането и продажбата на цветята. За престъпление се е смятало изнасянето на цветето извън столицата. Наказанията били много строги. В Европа, лалетата попадат през 16 в. благодарение на старанията на Огир Гизелин, посланик на австрийския император Фердинанд в Османската империя. В отчета, който изпраща до Виена, той съобщава за лалетата. Изпраща партида луковици и семена, които започват да отглеждат във Виенската градина със лечебна цел. Много скоро те попадат в ръцете на търговците, които разпространяват стоката си не само в Австрия, но и в Англия, Франция, Чехия и Германия. Особено активни били Венецианските търговци. Другият начин на разпространение е бил чрез кражба от кралските градини.

Периодът от 1718-1730 г.  се е запомнил като ,,Епоха на лалето‘‘ ( Lale devri) в Османската Империя.

На този период е дал старт Султан Ахмед Трети и неговия зет Ибрахим паша. С появата на някои нововъведeния от запада се разнообразил живота в двореца. Всички били привлечени от манията за отглеждане на лалета. Започнали да изобразяват лалето по одеждите на висшестоящите управници, стените на храмовете.  За първи път в Османската култура навлиза символ извън религиозните символи. Луковиците на някои видове достигнали изключително високи цени, които не всеки можел да си позволи. Преди епохата на лалетата, държавата и хората били уморени от войни с Венеция, Австрия и Иран. Когато Ибрахим паша, мирен държавник, става везир, се подписва Пасарофския договор (1718г.) с Австрия и Венеция за сметка на загубата на земя, но войната е спряна. Започва нечувано възраждане. Засилва се охраната на Източната граница. Армията е реорганизирана и през периода на Лалетата в Истанбул е създадена пожарна служба. Истанбул започна реконструкция. Построени са ниви, имения, дворци. Открита е Първата турска печатница. В Ялова е създадена хартиена фабрика. Увеличили са се фабриките за производство на текстил. Изкуството и науката са запазени.

Разхищенията и развлеченията на султана и неговия везир, разкриването на фактът, че са поставили роднини и приятели на най-добри позиции, и въвеждането на нови данъци, предизвикват проблеми и раздор сред населението. Зюлали Хасан и принцовете Ахмед Ефендилер, подкрепили Патрон Халил за да организира въстание. В историята, това се помни като “Бунтът  на Патрона”. Ибрахим паша е бил убит от бунтовниците и султан Ахмед е смъкнат от престола. Това е и краят на един период, който е символичен за империята, наситен с процъфтяване и развитие.

В съвремието ни, Лалето е символ на плодородие и толерантност. На територията на съвременна Турция има една област в Анадола, където съществуват над 70 вида лалета. Изобразява се в най-различни форми върху керамика, различни сувенири, текстилни изделия, декорации за стена и какво ли още не.

Всяка година през месец април, в Истанбул се провежда пищният

„Фестивал на лалето”. Там пред очарованите посетители се показва „Най-големият килим от лалета” .

Спомен за велики дела и начинания, повод за радост и гордост,  цвете с божествен аромат и вид, Лалето пази своите тайни и благосклонно ни дарява с най-ценното си.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани