Тъжно ни е, защото части от мозъка ни си говорят сладки глупости

Чувството на тъга или безпокойство може да е свързано с увеличен “chitchat”[1] между две области на мозъка, показва ново проучване.

В изследването, публикувано през ноември миналата година в списание Cell, група изследователи са прослушали електрически разговори в мозъка – с други думи, сигналите, които областите на мозъка изпращат една към друга. Учените установили, че когато човек се чувства тъжен, комуникацията между мозъчните клетки се е увеличила в два специфични района на мозъка, участващи в паметта и емоцията. Не е ясно дали тази засилена комуникация на мозъка е причина или ефект на лошо настроение, отбелязват изследователите. Въпреки това, откритията им позволяват да се насочат към частта на мозъка, където е действието. Ясно е обаче, че безпокойството, депресията и настроението имат физически прояви в мозъка. “За много пациенти е важно да се знае, че когато се чувстват депресирани, това се дължи на нещо измеримо и конкретно в мозъка им”, заяви участникът в изследването д-р Викаас Сохал, психиатър от Калифорнийския университет, Сан Франциско. “За някои пациенти това може да осигури валидиране и премахване на стигмата, като им дава възможност да търсят подходящо лечение.”

Предишни проучвания, които разглеждат мозъчната активност и настроението и емоциите, са били провеждани предимно чрез функционално магнитно-резонансно изобразяване (fMRI), вид изображения, които измерват промените в притока на кръв към различни части на мозъка. Но това са само “косвени мерки за мозъчната дейност” и те “не могат да измерват промените в мозъчната активност, които се случват в много кратки времеви интервали, като измерените в това проучване“, каза Сохал.

Имплантирането на електроди в мозъка на човека обаче е инвазивна процедура. И така, изследователите набират пациенти, които очакват операция и вече имат електроди в мозъка си – в този случай 21 пациента с епилепсия, чиито мозъчни електроди са използвани предимно за идентифициране на областите на мозъка, които причиняват припадъците им.

Изследователите следили мозъчната активност на тези пациенти в продължение на седем до десет дни. По време на същия период пациентите записвали настроенията си в дневници.

Проучването установило, че при 13 от 21-те пациенти лошото настроение е било свързано с повишаване на комуникацията между амигдалата, мозъчен регион, участващ в обработката на емоциите и хипокампуса, свързан с паметта.

Все още не е ясно как точно се смесват емоцията и паметта. Сохал предполага, че може би, когато човек е в депресивно настроение, негативните емоции в амигдалата извикват тъжни спомени, или обратното.

Също така е неясно дали лошото настроение води до увеличаване на читчатите ( chitchats) в тези райони, или повечето читчати причиняват лошото настроение. Но, ако мозъчната активност е резултат от лошо настроение, изследователите може да успеят да се докоснат до това и да го измерят – като пейсмейкърът измерва сърдечния ритъм – за да наблюдава нивото на тъга в тежко депресиран пациент, например, и да търси лечение.

Сега екипът се надява да разбере как възниква този сигнал и дали засяга други части на мозъка.

Превод от английски език – Нина Жишева

Източник – https://www.livescience.com/64043-sadness-brain-activity.html

[1] Лековат разговор, мухабет, клюкарстване