Хелоуин, зловещ, сладък кич- 1-ва част

Преди години живях малко в Лондон (около половин година). Първата седмица, всичко ми изглеждаше като цветна въртележка от хора и миризми. В края на първият месец, вече бях отегчен расист, който ненавижда индийската кухня и мазилата за афро-американци. В началото работех в един хотел като камериерка. Ревях непрекъснато за театъра, супервайзъра ми беше напудрен българин, който в затвора щеше да изживее смело мечтите си да бъде от моя пол, обаче в хотела сякаш никой не забеляваше претенцията му, защото продължаваше да бъде просто- заядлив супервайзър на отчаяни камериерки. Полякините, румънките, абе  всички мразеха българите и редовно ми крадяха от препаратите. Пряката шефка беше злобна румънка, забита в офис метър на метър, два етажа под  лобито и  изобщо беше голяма драма. Сънят никога не ми стигаше и живеех на автопилот.

В един почивен ден, привечер към 18.00 часа кротко си спях, когато на вратата някой думкаше и звънеше настоятелно.

Бог знае кой ми даде сила в този момент за да ме откъсне от така приятната прегръдка на Морфей… Дотътрих се до вратата и с кой акъл не знам, отворих вратата. Това не е най-разумното нещо в емигрантски квартал.

Все тая. Не мисля, че съм била наистина будна в онзи миг. Насреща ми стоеше група облещени рижави дечица с кичозни костюми, които между натъпканите си със сладкиши издути бузи, изломотиха нещо. По-точно го изкрещяха. По-късно осъзнах, че било Хелоуин и децата ме питали дали искам да им дам лакомства или ще извършат някоя беля. Ако знаете колко ми дремеше на Балканският шалвар за тяхната традиция в онзи полусънен миг…Понеже ги гледах апатично, те решиха, че не съм ги чула и втори път изкрещяха според тях гениалното изречение, което упорито не достигаше до никакви сантиментални сензори в мен. Без да кажа нито дума ( знам, че никой от приятелите ми няма да повярва ), аз просто тръшнах вратата и отидох да се наспя. Е, никаква беля не последва. Трябва да съм изглеждала като истинска вещица в онзи миг за да ги стресна и да се размина без отмъщение…

/следва продължение/

автор: Тезджан Ферад- Джани