Ъъъ… ъмм…

Хващали сте се да казвате “ъъъ”, докато говорите, нали? Много хора се заклеват да намалят разчитането на такива вербални патерици, след като разберат, че ги използват, но не са удържали клетвата си. Изглежда, паразитните изрази действат като подсказка към вашите партньори в разговора. Изследователи от Института за психолингвистика „Макс Планк” установиха, че слушателите активно проследяват кога говорител казва „Ъ”, за да предскаже каква дума може да последва.

Силата на Ъъъ

Въз основа на предишни изследвания, психолингвистът Ханс Рутгер Боскер и неговият екип вече знаят, че хората украсяват речта си с така наречените отклонения, хм, ах, хм и паузи, които често несъзнателно се вмъкват в разговор. Те знаят и, че тези отклонения обикновено се появяват, преди някой да каже дума, която не е в ежедневния им език.

Но за да разбере дали слушателите всъщност обръщат внимание на отклоненията, екипът на Боксер направи експеримент, който използва технология за проследяване на очите. На компютърен екран участниците видяха две изображения: едно познато –  като ръка и още едно необичайно, като иглу. Докато гледаха на екрана, доброволците слушаха два различни вида говорители: един, който прояви несигурност преди една необичайна дума, както би могло да се очаква, и друг, така наречен нетипичен говорител, който употреби паразитните ъъъ и ъмм преди обикновена дума.

В зависимост от това от какъв говорител слушаха, участниците коригираха очакванията си. Ако следваха един типичен говорител, технологията отчете, че вниманието на слушателя се отклонява към необичайния образ – иглуто, веднага след като долови несигурността. След като послушаха малко нетипичния говорител, участниците в крайна сметка започнаха да преместват поглед към общия елемент на екрана – ръката, когато чуваха словесното колебание.

“Ние приемаме това като доказателство, че слушателите активно следят къде и кога говорителите използват „ъъъ“ в говоримата комуникация, като подсказват това, което ще дойде по-нататък за различните говорители“, споделя Боксер в съобщение за пресата.

След като продължиха експеримента си, изследователите провериха дали това явление се задържа, когато човекът, който говори, има чужд акцент. Ако говорителят с акцент беше типичен – използвайки „ъъъъ“ или „ъммм“ преди да каже нещо необичайно – слушателите накрая се нагласиха, поглеждайки към съответното изображение на думата на екрана. Обаче, ако говорителят беше нетипичен, колеблив преди някоя обикнвена дума, слушателите можаха да се приспособят.

“Това вероятно показва, че изслушването на няколко нетипични инструкции …би накарало слушателите да заключат, че неместният говорител има трудности да назове дори прости думи”, казва Гертс ван Берген, един от съавторите на доклада. Така че слушателите вероятно взеха странните „ъъъ“ и „ъмм“ като ненадеждни сигнали за това, каква дума може да се появи по-нататък.

Заедно, тези констатации, публикувани на 6-ти март в Journal of Memory and Language, са първото доказателство за това, което изследователите наричат дистрибуционно научаване в този вид среда. Хората активно проследяват кога конкретните говорители казват “ъ-ъ” от време на време, за да приспособяват своите прогнози за това какво ще дойде по-нататък. “

Превод от английски- Нина Жишева