Произхода на чая

Произхода на чая

03/12/2018 Off By martha

Легендата върви така: По време на дългият ден, изминат в търсене на ядивна зеленина в гората, фермерът Шън Но без да иска се отровил 72 пъти. Но преди отровите да го убият, листо попаднало в устата му. Той го сдъвкал и то го съживило. Така сме открили чая.

В реалноста, чая не лекува отрова, но легендата подчертава важността на чая в културата на Китай. Археологични открития показват, че най-вероятно там е било родното място на тази напитка. Оригиналното растение, което са използвали да култивират чая се използва и днес.

Първоначално обаче са ги консумирали много по различно. Ядели са листата като зеленчук или сготвени със зърна. Чая станал питие преди около 5,000 години. Хората осъзнали, че смесвайки ги с вода и топлина изкарва и подсилва аромата. Напитката станала толкова популярна, че необикновена култура била създадена около нея. Чая станал обект на песни и поезия, любимата напитка на императорите и вдъхновение за художниците. Изобразявали се картини на повърхността на чая, много подобни на тези на кафето днес.

През IX век, японски монах донесъл за първи път растението в Япония. Японците създали собствени ритуали свързани с чая. Започнали да импортират чай от Китай, а там напитката сравнително подобрила икономиката. Бавно чая се разпространил из целия свят. В Европа чая бил донесен от холандски мореплаватели през XV век. Много свързват разпространението на чая в Европа с кралица Катрин от Португалия. Тя се омъжила за английският крал Чарлс II и въвела традицията на чая в Англия. С уголемяването на алпийските колонии се разпространила и напитката.

Днес чая е втората най-консумирана напитка в света след водата. От сладките турски чайове до солените маслени чайове на Тибет, почти всяка култура може да се похвали с индивидуализираната си напитка. Съществуват хиляди вариации от вкусове до начини на приготвяне и добавки. Както легендарният фермер бил съживен от чайните листа, така днес ние лекуваме настинки с чай или се ободряваме по време на студените зимни дни.

 

Автор: Мартина С. Попова