Вавилон- една скапана мечта

Добре де, какво щеше да стане ако бяхме успели да построим Вавилонската кула?!?

Мъча се и не мога да визуализирам хора, които успяват да застанат единни в една позиция и кауза. Това е само в мечтите ми за един по-добър свят. По-страшното е, че в реалността ежедневно срещам крайни форми на дебилизъм в хората. И въпросите са неизбежни.

Какво става с хората? Защо се овълчихме така? Защо всичко се фокусира в малкият кръг на внимание?  Защо станахме глухи и слепи за световните глобални, обществени проблеми?

Означава ли това, че древноримският завет.

„ Разделяй и владей” успя…?!?

Тъжно е, горчиво е, грозно е…

И сега какво следва? След пълното разделяне и съзнателен опит да се диференцираме  едни от други, има някои типове , които наистина не разбирам.

Не разбирам  мотивацията им. Не разбирам подбудите и най-вече не разбирам липсата на сензори за другите.

– Едни от най-странните чешити по улиците- сериозно белязаните от социалистическият строй хора. Живели в друго време и закони, повечето от тях преживяват истински шок от нашето мислене. Но най-много не разбирам силно засиленото им изкривено чувство за гражданска позиция, която се изразява главно в  “даване на акъл на другите”… Същите хвърлят торби с пари през балконите на умели престъпници…

На мен принципно ми е доста жал и съвестно за тях, до мига, в който започнат да вдигат люти скандали за абсолютно всичко по улиците и градският транспорт се дистанцирам.

– Любителите на поп- фолк жанра.

Добре бе, слушайте си я вкъщи, в чалготеката, промивайте си мозъчетата с музиката си, но защо по дяволите трябва всички да я слушаме чрез надутите като за последно колони в колата например?!?  Кой ви излъга, че демонстрацията на евтин, кичозен вкус е нещо, с което трябва да ангажирате обществото? Това не е повод за гордост, хора, моля ви… Чалгата- вкъщи и ръцете горе. И ако може, далеч от мен. Бляк.

– Учителките, чиновниците, сервитьори, продавачи, фризьори и т.н всички хора, ангажирани в сферата на обслужването, които си изкарват гнева от клиентите. Имам няколко прости въпроса към тях:

-Някой насилва ли ви да изпълнявате настоящите си задължения?!?

-С какво са ви виновни клиентите?

-Кой ви дава право да си изливате гнева върху нас. Ако на мен нещо не ми изнася в театъра си тръгвам. Не си изливам яда върху горкият зрител. Така е честно и почтено, а за вашето поведение, сами намерете определения, защото ако ги назова аз, няма да е подходящо за детската аудитория.

Насилниците на пътя. Агресорите. Например тези, които карат с бясна скорост, дори си правят състезания по пътищата… Абе като не ви се живее толкова, има по-сигурни начини да умрете, но застрашаването на чуждият живот е подсъдимо действие.

Хората без собствена идентичност. Копиращи чужда визия, поведение…Не бива

-Хората, които пишат на латиница… Но за сметка на това предявяват големи претенции за българщина. Я се скрийте някъде, докато усвоите кирилицата, че излагацията е голяма.

– Хората, които пишат неграмотно по принцип.  Ами…не ги разбирам и не ги толерирам, може в бързината да изядеш някоя буква, ама да пишеш неграмотно и да се правиш на всезнаещ е като да се изказваш за цяла група хора с доста сериозни проблеми, без да имаш дори необходимият изказ за това. Стопляме ли за кого говорим, че даже не заслужава името му да се споменава.

Да не говорим колко е лесно в съвремието да се пише на кирилица, имайки предвид , че на всяка клавиатура можеш да си инсталираш фонетична азбука. Пичове същото е като да натискаш бутоните за латинската. Просто 3-4 буквички са на различни места и запомниш ли ги, о-о-о, чудо, пишеш на родният си език. А и четенето на книжки доста ограмотява човек, ако щете дори само чрез визуалната памет. А  Дори не споменах коефициента на интелигентност…очарователно.

Редакторите на учебниците. Няма такава неграмотност. Интернет блика от „бисери” и в интерес на истината, ако не беше тъжно, щеше да е доста смешно. А в момента си е чиста гротеска. Добре бе, ако не могат да се справят с управлението, контрола, създаването на норми, работещи правила и системи, защо не си признаят и не вземем пример от други?!?

Откровените хейтъри. Дори няма да давам конкретни примери, защото няма да ми стигне мястото. Някой търси помощ в група за взаимопомощ, темата се разводнява , разстила, завива и не се влива в нашето море, а отива някъде из дебрите на световният океан по неподозирани пътища за мен…Спрете се бре!

Хората, които си търсят половинка в интернет. Недейте. Животът е пълен със самотни хора, които копнеят за любов. Излезте някъде от виртуалната матрица. Огледайте се. Влезте в нова среда. Запишете се на някакъв курс според вашият интерес. Направете нещо.

Сигурно ще се сетя за още, но виждам, че дълго се получи.

Както е казал поетът „разни хора, разни идеали”  ама…много сме разни , понякога твърде много.

източник снимка: Google , ай лов ю

автор: Тезджан Ферад- Джани