Можем ли да живеем в Арктиката?

Принципно човечеството има „шаблон“. Ако погледнете карта която показва най-населените места на планетата, бързо ще разберете, че хората избягват крайно северните части. Предпочитаме места където има вода, ресурси, благоприятен климат, подходящ терен за селско стопанство и строеж. Това може би се подразбира.

Какво точно можем да наречем „Арктика“?

Всичко, което се намира в арктическият кръг спада към групата места, които са север от 66° географска ширина. До днес от 7.4 билиона души на земята около 4 милиона живеят там. Най-голямата част от тях се намират в Русия. Принципно хората не харесват студеното, а там е много студено. Не само това, но животът на тези места е доста труден. Там е непрестанна война с природата, от полярни мечки до недостатък на светлина. Все едно всичко се опитва да те убие наведнъж.

Но ако направи правилно Арктиката може да стане място за живот. Пример за това е бързото и рязко развитие на Исландия, която се намира в арктическия кръг. Те доказват, че там реално има изключително много природни ресурси, които могат да бъдат използвани. Днес около 10% от нефта и 25% от природния газ се набавят от Арктиката. Кой знае още колко много ресурси лежат по ледовете на Антарктика. Там са намерени и големи количества на минерали – никел, цинк, мед, злато, диаманти и уран могат да бъдат открити там. Растителният свят е доста лимитиран, но все още съществуващ. Там растат видове растения, които не могат да бъдат намерени другаде по света. На всичко отгоре, където и да отидете може да сте сигурни, че ще намерите чиста питейна вода.

За момента е просто прекалено трудно дори да се проправи път през неспирните снегове. Строежа на каквото и да е отнема много време и ресурси. Строителите трябва да се борят не само със студувате, но и с вечната замръзналост и ледници. Земята може да е изключително непредвидима. Това означава, че преди да сме измислили пътната система, която да устои на тези условия ще трябва да почакаме. Преди това строенето на каквото и да е ще бъде почти невъзможно.

Автор: Мартина С. Попова