Падението на Юлий Цезар

Какво бихте направили, ако страната ви е на път към тирания? Ако видите един човек да акумулира прекалено много сила, бихте ли го спрели? Дори и ако този човек е един от най-близките ви приятели?

Това са въпросите, които преследвали римският генерал Марк Юний Брут. „И ти ли, Бруте?“, думите, които Юлий Цезар изрекъл когато най-добрият му приятел го наръгал с нож. За Марк Брут това не било просто политически проблем, а личен. Неговите предшественици свалили от власт тираничен владетел. Той се чувствал длъжен да удържи на семейното достойнство и да не позволи Рим да падне толкова ниско отново. Рим била република изградена на принципа, че никой човек не може да има прекалено много сила.

Четири века по-късно този основателен принцип бил заплашен отново. Драматичното издигане на Юлий Цезар до владетел чрез многобройни победи в битка го направили най-богатият мъж в Рим. Неговото отношение към бедните и разпространението на земя из обществото го направили изключително популярен. Статуи и храмове били построени в негово име, дори цял месец от годината бил преименуван на неговото име, днес наречен „Юли“. Думата „цар“ също произлиза от него.

Титлата на диктатор, която позволявала всеобща власт по време на война, била връчена на Цезар няколко пъти подред. Всичко това евентуално се насъбрало. Сенаторите строго не одобрявали силата, която Цезар притежавал. Те се страхували завръщането към монархия и отнемането на гласа на обществото. Техните собствени сили и амбиции били застрашени от това. Била създадена конспиративна група, която стремяла премахването на Юлий Цезар. Из тях бил и Марк Брут. Избора му на бил лесен. През годините Цезар спасил живота му няколко пъти и дори го назначил като личен съветник.

На 14ти Март, 44 година н.е., около 60 души заобиколили Цезар. Легендите казват, че един по един всеки от тях го наръгал с нож. Цезар не се предал лесно и се борил с тях докато не видял Брут. Освен известните думи на Шекспир, не знаем последните думи на Цезар, но той напълно се предал когато човекът, който той приемал като син, го наръгал с нож.

Иронично, но конспираторите постигнали обратното на своят цел. Моменти след смъртта на Цезар, Рим избухнал в паника и убийците били изгонени. Рим се превърнала от република в империя, поставяйки властта в ръцете на един главен владетел.

Тези исторически събития ни оставят в много въпроси относно философията между избора на лоялността или общото благо.

Автор: Мартина С. Попова