Калигула – лудият император

В краткия си живот, само 29 години, Калигула преживява ужасяваща трагедия, дълбока омраза към човека, убил семейството му, велика сила като римския император и в крайна сметка брутална смърт. Докато царуването му като император продължава само няколко кратки години, историите за Калигула са живели в продължение на хилядолетия, като името му става синоним на убийство и разврат. През последните години от живота си поведението му става толкова необичайно и крайно, че мнозина вярват, че е бил луд. Някои казват, че е бил докаран до лудост от събитията в живота му, докато други твърдят, че може да е бил психично болен или е страдал от последиците на болестта.

Калигула е третият император на Римската империя. Роден е на 31 август 12 г.пр.н.е. в Антиум, Италия, сега известен като Анцио. Родителите му са Германик и Агрипина Старша и той е едно от шест братя и сестри, наречени Нерон, Друз, Агрипина Младша, Джулия Друзила и Джулия Ливила. Неговото рождено име е Гай Цезар Германик, но на тригодишна възраст му е дадено прозвището Калигула, което означава „малък ботуш“ – когато придружавал баща си по кампании – войниците са се забавлявали с дребната му военна екипировка.

Баща му, Германик, бил племенник и осиновен син на император Тиберий. Смъртта на Германик през 19 г. сл. Хр. била придружена от слухове, че Тиберий му е заповядал да се отрови, защото били политически съперници. Агрипина Старша вярвала, че Тиберий е отговорен за смъртта на съпруга й и публично заявила, че ще търси отмъщение за починалия си съпруг. В отговор Тиберий затваря Агрипина Старша, Нерон и Друз. И тримата умират, докато били затворени. Поради младата му възраст, Калигула бил пощаден от затвора и изпратен да живее с майката на Тиберий, Ливия.

През 31 г. сл. Хр. Калигула е извикан на остров Капри, за да живее с Тиберий. Калигула е приет от Тиберий, предполагаемия убиец на баща му и е бил принуден да крие омразата си към Тиберий. Скоро Калигула и неговият братовчед Гемелус стават равни наследници на трона. Въпреки това, след смъртта на Тиберий през 37 г. сл. Хр., съюзникът на Калигула Марко уредил Калигула да бъде наречен единствен император. Малко след това Калигула убива Гемелус и Марко.

Калигула е само на 25 години, когато става император на Рим през 37 г. сл. Хр. Най-накрая освободен от това да бъде „разглезен затворник“ на убиеца на баща си, Калигула става обичан и приветстван император. Той дава бонуси на военните, премахва нелоялните данъци и освобождава онези, които са били несправедливо затворени. Той става домакин на пищни състезания с колесници, гладиаторски представления и пиеси. Поръчва костите на майка му и братята си да бъдат постави в гробницата на Август. Калигула е бил много висок и блед. Докато главата му била плешива, тялото му е било прекалено окосмено и в резултат на това често е бил обект на шеги. Впоследствие Калигула обявява за престъпление споменаването на думата коза в негово присъствие и го наказвал със смърт.

Няколко месеца след като Калигула става император, той се разболява сериозно. Мнозина допускат, че може да е бил отровен. Въпреки че се е възстановил от болестта си, се казва, че в този момент Калигула е полудял. Той започва да убива близките му или да ги изпраща в изгнание. Тиберий Гемелус, негов братовчед бива екзекутиран. Баба на Калигула била много възмутена от това и скоро умира. Има разногласия относно смъртта й, някои казват, че се е самоубила, а други настояват, че тя е била отровена от Калигула.

Едно от най-наглите действия на Калигула е било да обяви, че е жив Бог. Той наредил изграждането на мост между двореца и храма на Юпитер, за да се срещне с божеството. Той започва да се появява в публичното пространство облечен като различни богове и полубогове –  Херкулес, Меркурий, Венера и Аполон. Според съобщенията, когато се среща с политици, той говорел за себе си като за бог и понякога се наричал Юпитер в публични документи. В различни храмове Калигула свалил главите от различни статуи на богове и ги заменил със собствената си глава.

Тъй като действията на Калигула ставали все по-възмутителни, жителите на Рим започнали да го мразят и искали да се избавят от него като техен лидер. В един момент Калигула заявява пред Сената, че ще напусне Рим и ще се премести в Египет, където ще бъде почитан като жив Бог. Касий Чаереа от преторианската гвардия започна да заговорничи за смъртта на Калигула. На 24 януари, 41 пр.Хр., група пазачи нападат Калигула след спор. Той е намушкан повече от 30 пъти и след смъртта му е бил погребан в плитък гроб. Съпругата и дъщеря на императора също били убити. След смъртта му, Сенатът настоява да го изтрие от римската история, да нареди унищожаване на статуите му, за да възстанови републиката. Хората в Рим бяха ядосани и поискаха отмъщение срещу онези, които убиха императора. Чичото на Калигула, Клавдий, става следващият император и нарежда смъртта на Чаереа и на всеки, който е замесен в смъртта на Калигула.

Някои казват, че Калигула е бил просто луд, но историците твърдят, че е възможно да е страдал от епилепсия и че е живял в постоянен страх от припадъците. Тази теория е подкрепена от факта, че Калигула е известна с това, че е разговарял с Луната (някога се е смятало, че епилепсията е причинена от ефектите на Луната). Други историци твърдят, че Калигула може да е страдал от хипертиреоидизъм поради неговата раздразнителност и начина, по който той се е взирал в далечината.

Въпреки че царуването на Калигула като император е краткотрайно, неоспорим той е оказал голямо влияние върху Римската империя. Дали е докаран до лудост от ужасяващите смъртни случаи на членовете на неговото семейство в ръцете на мъжа, който по-късно го прибрал, гневен за убийствата с отрова или страда от недиагностицирано психично заболяване, никога няма да разберем. Но едно нещо остава сигурно – Калигула, с неговата причудлива лудост, остава един от най-скандалните римски императори на всички времена.

Превод от английски – Нина Жишева