Феникс – птицата на края и началото

Символиката на Феникса, подобно на самата мистична птица, умира и се преражда в различни култури и времена.

Древната легенда рисува картина на магическа птица, сияйна и блестяща, която живее няколко стотици години преди да умре, избухвайки в пламъци. Тогава тя се възражда от пепелта, за да започне нов, дълъг живот. Символизмът й е толкова силен, че той е мотив и образ, който и до днес се използва често в популярната култура и фолклор.

Легендарният феникс е голяма, велика птица, наподобяваща нещо средно между орел или паун. Тя е блестящо оцветена в червени, лилави и жълти цветове, тъй като е свързана с изгряващото слънце и огъня. Понякога около него се появява ореол, осветявайки го в небето. Очите му са сини и блестящи като сапфири. Той изгражда своя собствена погребална клада или гнездо и го запалва с един единствен тласък на крилата си. След смъртта си, той отново се издига славно от пепелта и отлита.

Фениксът символизира обновлението и възкресението и представлява много теми, като „слънцето, времето, империята, прераждането, посвещението, възкресението, живота в небесния рай, Христос, Мария, девствеността, изключителният човек”.

Тина Гарнет пише в The Phoenix in Egyptian, Arab, & Greek Mythology of the long-lived bird: “Когато почувства, че краят му се приближава, той изгражда гнездо с клони от най-добрите ароматни гори, запалва го и изгаря в пламъците. От купчината пепел възниква нов Феникс, млад и силен. Тогава балсамира пепелта на своя предшественик в яйце от смирна, отлита до града на Слънцето, Хелиополис, където оставя яйцето върху олтара на бога Слънце.”

Има по-малко известни версии на мита, в който фениксът умира и просто се разпада преди прераждането.

Гърците го нарекли Феникс, но е свързан с египетския Бенну, индианската Тъндърбърд, руската Жар птица, китайската Фенг Хуанг и японската Ейкюоно.

Смята се, че гърците наричат ​​ханаанците феникци или финикийци, което може би произлиза от гръцката дума „Феникс“ и означава червено или пурпурно. Всъщност, символиката на Феникса също е тясно свързана с финикийците.

Може би най-ранният пример за легендата, египтяните разказват за Бенну, птица ибис, която е част от мита им за сътворението. Бенну живеела на върха на бен-бен камъни или обелиски и била почитана заедно с Озирис и Ра. Бенну се смятана за аватар на Озирис, жив символ на божеството. Слънчевата птица се появява на древни амулети като символ на прераждането и безсмъртието и се свързва с периода на наводняването на Нил, носещ ново богатство и плодородие.

Гръцкият историк Херодот пише, че свещениците от древния Хелиополис описват птицата като живееща 500 години преди да построи и запали своята собствена погребална клада. Тогава потомците на птиците ще излетят от пепелта и ще свещеното яйце в храмовия олтар в Хелиополис. В древна Гърция се казва, че птицата не яде плодове, а тамян и ароматни смоли. Събира и канела и смирна за гнездото си в подготовка за огнената си смърт.

В Азия фениксът царува над всички птици и е символ на китайските изператрици и женска благодат, както и на слънцето и юга. Виждането на феникса е добър знак, че един мъдър водач се е изкачил на трона и е започнала нова ера. Той е представител на китайските добродетели: доброта, дълг, коректност, учтивост и надеждност. Дворците и храмовете се охраняват от керамични защитни зверове, всичките водени от феникса.

Митичният феникс е включен в много религии, което означава вечен живот, разрушение, творение и нови начала.

Поради темата за смъртта и възкресението, той е приет като символ в ранното християнство, като аналогия на смъртта на Христос и три дни по-късно неговото възкресение. Изображението на птицата се превръща в популярен символ на ранните християнски надгробни плочи. Също така е символ за космическия огън, за когото някои вярват, че е създал света и който ще го погълне.

В еврейската митология фениксът е известен като Милчам – вярна и безсмъртна птица. Връщайки се към Едем, когато Ева взе ябълката на знанието и изкушаваше животните от градината със забранения плод, птичата Милчам отказала изкушението и заради своята вярност получила град, в който да живее в мир почти вечно, да се преражда на всеки хиляда години, имунизирана срещу Ангел на смъртта.

Фениксът е и алхимичен символ. Той представя промените по време на химическите реакции и прогресията чрез цветовете като свойства на материята и е свързан със стъпките на алхимията при създаването на Голямото Дело, или Философския Камък.

Съвременните допълнения към мита в популярната култура казват, че сълзите на феникса имат мощни лечебни сили и ако фениксът е наблизо, човек не може да изрече лъжа.

Непрекъснато преобразяващ се и прераждащ се, фениксът представя идеята, че краят е само едно ново начало. Подобно на този мощен мит, символът на феникса ще се преражда отново и отново в легендите и въображението.

Превод от английски – Нина Жишева