Вече знаем – акулите се страхуват от косатките

Ако имахте само няколко секунди, за да назовете морско създание, което не бихте искали да срещнете по време на плуване в морето, най-вероятно  повечето биха споменали на първо място „акула“. Това е добър отговор и дори, ако атаките на акулите да са сравнително редки, трудно е да не бъде забелязана злокобната усмивка на акулата и да я приемем като нещо друго, освен като заплаха.

С такава репутация може да се досетите, че акулите се страхуват от много малко морски създания. Те са върховни хищници, които съществуват милиони години, усъвършенствайки уменията си, за да станат най-умелите убийци на океана. Но, оказа се, че дори и акулите имат нещо, от което да се страхуват, а едно ново изследване разкри един морски обитател, който поражда страх в сърцето на бялата акула: косатката.

Изследването, проведено с помощта на аквариума в залива Монтерей и публикувано в списание “Научни доклади”, внимателно изучава навиците на белите акули, косатките и тюлените в продължение на 27 години. Екипът наблюдавал движението на дивите популации на всеки вид и отбелязал случаи на взаимодействие и бързо станало ясно, че акулите нямат интерес да се конкурират с косатките за храна.

Всъщност белите акули, проследени от учените, не само изоставяли районите, където се намират косатките, но отказвали да се върнат там за дълъг период от време, вероятно за да избегнат всяка възможност за конфронтация с видовете, от които се страхуват.

“Когато се сблъскат с косатки, белите акули незабавно напускат предпочитаното от тях място за лов и няма да се върнат до една година, въпреки че косатките само преминават”, заяви д-р Салвадор Йоргенсен от аквариума в залива Монтерей, водещ автор на изследването.

Проследяването на животните е ставало чрез тагове, позволявайки на учените да планират движенията им през дълги периоди от време и да определят кога и къде ще се срещнат.

“Мисля, че това показва как хранителните вериги не винаги са линейни”, обяснява Йоргенсен. – Така наречените странични взаимодействия между топ хищници са доста добре известни на сушата, но са много по-трудни за документиране в океана. И тъй като това се случва толкова рядко, може да ни отнеме още малко време, за да схванем напълно динамиката.”

Превод – Нина Жишева