До първата капка кръв

Призлява ли ви, когато гледате готварско шоу по телевизията и  готвачът случайно пореже пръста си? Ами ако такова нещо се случи в реалния живот?

Приблизително 15% от хората припадат при вида кръвта, а за до 4% от хората гледката на кръв нараства до пълна фобия. Това, което е наистина интересно е, че има много хора, които не припадат, когато се порежат, но все пак губят съзнание, когато видят, че кървят.

В основата на тези припадъци са тревожността, за която изследователите смятат, че причинява бързо повишаване на кръвното налягане и след това бърз спад. Внезапното понижаване на кръвното налягане причинява оттичане на кръвта от мозъка и кара хората да изпаднат в безсъзнание.

Макар че е напълно нормално кръвното налягане да се покачва при реална или предусетена опасност като част от реакцията “борбата или бягството” на симпатиковата нервна система, проблемите със съзнанието възникват, когато върховете на кръвното налягане се променят. А коренният източник е блуждаещият нерв, който свързва областта на мозъка, наречена ядро на отделния тракт (NST), към области на тялото, свързани с нерефлекторните движения, като дишане, преглъщане и пулсации на сърцето.

NST действа като вътрешен ключ, който превключва между реакциите „борба или бягство“ и интензивно успокояващите реакции, които се появяват след това. Едно от обясненията е, че тъй като NST се превключва от симпатиковата реакция, която ви подготвя за действие и последващата парасимпатична реакция, която успокоява турбуленцията, комуникацията с блуждаещия нерв се обърква и се опитва да прави и двете неща едновременно – намаляване на кръвното налягане, докато увеличава сърдечен ритъм. В резултат на това кръвта се оттича от мозъка, което причинявайки загуба на съзнание.

Друга вероятност е, че вместо да се опитва да прави и двете неща едновременно, NST на мозъка прекалено бързо превключва между симпатиковите и парасимпатиковите реакции и временно затваря тялото, като го изключва. Изследователите също така вярват, че тъй като NST е отговорен и за реакцията на отвращение, смесицата от страх и отвращение става заплетена и причинява припадък. Но защо настъпват всичките тези обърквания? Възможно ли е това да е вид помощ за оцеляване?

Трудно е да си представим сценарий, в който нашите предци многократно са припадали при вида на собствената си кръв и все пак са успявали да избегнат хищниците. Малко вероятно е, но изследователите смятат, че припадането може да е било инструмент за оцеляване и тогава, и сега. Например, да кажем, атакува ви мечка и вие припадате при вида на собствената си кръв. Може да се надяваме, че това ще накара мечката да загуби интерес и да ви остави на мира, надрани и окървавени, но все още живи.

Може би по-правдоподобна теория е, че когато хората виждат собствената си кръв и изпитват внезапно намаляване на кръвното налягане, което води до припадък, защитната реакция на организма ни ни предпазва от кървене. Това е така, защото, независимо от това защо сте припаднали, заемането на хоризонтално положение помага на сърцето да възстанови притока на кръв към мозъка. И, когато се свестим, кървенето е намаляло.

Превод от английски – Нина Жишева