Елени от близо и далеч

Древните славяни наричали красивото животно с разклонени рога със старославянската дума “Хелън”.

Елените обитават Европа и Азия Северна и Южна Aмерика, Африка, в Австралия и Нова Зеландия. В условията на дивата природа средната продължителност на живота на елените е 15-20 години. В зоопарк, при добри условия на живот, може да доживее до 25-30 години. Някои видове елени имат тънки крайници, други – къси, но всички са обединени от добре развити мускули на краката и наличието на пръсти, свързани с мембрана. С най-тънко тяло се отличава благородния елен, който има удължена шия и леко удължена глава. Очите на елените са жълто-кафяви, а широкото чело е леко вдлъбнато. Зъбите на елените са добър показател за възрастта му.

Еленското мляко е сред най-богатите и хранителните, произвеждано от който и да е бозайник на Земята. То съдържа внушителните 22 процента мазнини и 10 процента протеини. За сравнение – кравето мляко съдържа само 3 – 4 процента мазнини.

Ето някои от видовете елени: благороден елен, елен – лопатар, лос, северен елен, Пуду, Уапити и др.

Гигантският елен е известен още като ирландски лос. Гигантският елен е властвал из цяла Евразия от Ирландия до езерото Байкал.

Благородният елен се среща в Европа, Азия, Северна Африка и Северна Америка. У нас се среща в Стара планина и Рила. В Северна Америка,  северните елени често се наричат карибу. Възглавничките на краката им през лятото се разширяват и стават ,,гъбести“, подобрявайки придвижването им през ,,омекналата“ тундра, а през зимата се свиват, оголвайки копитата им, за да могат да се движат през снега и леда, и дори да копаят с тях. Единствено, женските на северния елен имат рога. Мъжкият хвърля  рогата си в началото на зимата, а женските – по-късно. Старите рога обаче не се превръщат просто в отпадък, а в лакомство за гризачи и други животни заради съдържанието си на калций и минерали. До 90 минути след раждането, еленчето вече е в състояние да тича. Часове след появата на бял свят, то вече може да пробяга няколко километра.

Eто и малко любопитни факти свързани с тези благородници:

Съществува един вид елени с отровни зъби.

За да избегнат сблъсъци, водачи  на шейни с впрегнати елени във Финландия, боядисват рогата на елените си със светлоотразяващи бои.

Въпреки, че Желязната завеса не съществува отдавна, в Германия има един вид елени, които до ден днешен, не преминават границата, очертана с нея.

В Япония, в областта Нара, хора и елени живеят в мирно съжителство от 1300 години насам.

Из целият град може да се видят свободно разхождащи се елени.

Най-големият познат до сега елен е Елк, в Ирландия. Дължината му е достигнала  3м.66см. и до сега никой не е надминал размера на рогата му.

За да предупредят другите бозайници за присъствието на ловец, елените подскачат високо във въздуха.

Най-много елени с бяла опашка има в Ню Джърси.

Съществуват дървета, които се самозащитават от елени. Те могат да разпознаят еленска слюнка, в следствие, на което увеличават киселинността в пъпките си и по този начин отблъскват елените.

Тук на мен ми е необходима кратка пауза, за да осмисля тази информация…

Маймуни от рода макак, намиращи се на японският остров Якушима използват елени за да се придвижват и им се отблагодаряват като си поделят храната с тях.

Цветът на ловните жилетки са неонови, защото елените не могат да различат този цвят.

Елените на дядо Коледа си имат имена: Дашър, Денсър, Пренсър, Виксен, Комета, Купидон, Донър, Блитцен и Рудолф.

Много искам да знам дядо Коледа на какви наркотици е бил като е измислял такива усукани имена на елените си… Не можа ли да ги кръсти с някакви кратки, звучни имена, които децата по цял свят да запомнят лесно…?!? Роб, Зак, Тим и пр. Не е лесно да си дядо Коледа, сигурно е още по-трудно да си елен на дядо Коледа, но защо ли след тази статия още повече си мисля как светът би бил чудесно място и без нас хората…

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани