За животните и децата

09/02/2019 Off By djani

Повечето деца обичат животните и мечтаят да имат свой собствен домашен любимец. Някоe се съгласява, да кажем на хамстер, друго упорито проси куче, котка, зайче или дори кон от родителите.

Животните живеят сравнително кратко. Много майки и бащи приемат това като аргумент, за да не позволят на детето да има домашен любимец. От добри намерения, за да спестят на детето стрес от неизбежна загуба.

В същото време, разбирането на механизмите на живота и смъртта играят важна роля в развитието на детето. Трагедията, преживяна от загубата на домашен любимец, също ще се превърне в урок за детето за бъдещето и ще му помогне да направи още една стъпка към живота на възрастните.

Невролозите твърдят, че благоприятен ефект върху децата, страдащи от заекване, неврози, депресия и невродермит може да окажат папагалите. Птиците помагат за облекчаване на хода на всички тези заболявания, а понякога дори и да избавят децата от тях. Доказано е също, че децата, които са израснали в къща с животни, са практически застраховани срещу появата на алергии в зряла възраст. Те са по-малко склонни да се разболяват, по-оптимистично настроени към живота и по-лесно да се адаптират към новите обстоятелства.

Компетентната комуникация на детето с домашни любимци рядко води до инфекция и в същото време помага за формирането на имунитет.

Грижата за животното възпитава в детето чувство за отговорност по един приятен и забавен начин.

Широко разпространен родителски страх е, че детето може да се зарази с паразити от котка или куче. Токсакариди (най-често при котките) и токсокарбони (обикновено се срещат при кучетата) не могат да живеят в човешките черва. За известно време ларвите на тези хелминти могат да оцелеят в нашите организми. При децата, тяхната активност може да предизвика треска, кожни реакции, кашлица и пристъпи на астма. Обикновено тя не трае дълго, тъй като имунната система не позволява на ларвите да преминат през пълен ход на развитие и бързо ги унищожава.

Салмонелозата на хората обикновено се предава от костенурки (за тези влечуги салмонелата е напълно нормална микрофлора на тялото). Така че костенурките са най-опасни за децата, а не кучетата и котките, от които сме свикнали да се страхуваме.

Между другото, страхът на детето към животните може да се счита за сигнал, че нещо не е наред. И това също е причина да подслоним едно животинче под покрива си.