Иван Грозни – лудият цар на Русия

Руски цар е титлата, използвано от владетеля на Руската държавна царска власт, съществувала от 1547 до 1721 г. Руското царство е предшествано от Великото московско княжество и е заменено от Руската империя. Първият цар на Русия е Иван IV известен като Иван Грозни (от руски – страшен), последният велик московски княз и основател на Руската царска власт.

Какво е цар?

Титлата цар не е била използвана единствено от руските управници, а също и от други славянски монарси, като владетеля на Българската империя. Понятието произлиза от латинското Цезар, имперска титла, която продължава да се използва от византийците дълго след разделянето на Римската империя. В средновековна Русия се използва думата „цар“ и към нея се прибавя религиозен аспект. Въпреки че титлата цезар е използвана за позоваване на върховен владетел, тя се отнася по-специално до светския ръководител на православния християнски свят, т.е. византийския император.

Великото Московско княжество

Великото московско княжество, е било държавата, която предшества Руското царство. Москва е създадена като малък търговски град около 12-ти век и е разрушена по време на монголското нашествие в Русия през следващия век. През 1263 г. Москва, която все още е била незначителен град, е дадена на Даниил I, най-младият син на Александър Невски, след смъртта му. Даниил и потомците му се стремят да обединят руските земи. Обединението на великоруските земи е завършено по времето на Иван III Василиевич, известен още като Иван Велики. При смъртта на Иван Велики през 1505 г. великият московски княз е бил владетел и на Русия.

Иван III е наследен от сина си Василий ІІІ, чието управление е относително незабележимо. Значението на Василий обаче се крие във факта, че той е бил бащата на Иван IV, който го наследява като велик московски княз на тригодишна възраст през 1533 г. Той ще бъде последният велик московски княз и първият цар на Русия.

Докато Иван III завършва обединението на Русия, византийската империя е приключила с превземането на Константинопол от османските турци през 1453 г. Османците продължават да нахлуват на Балканите, оставяйки московския велик княз като единствен останал православен монарх в света. В резултат на това се появяват призиви Москва да бъде призната за наследник на Константинопол и на третия Рим. Нещо повече, през 1472 г. Иван III се жени за племенницата на последния византийски император Зоя, по-късно София Палаологина, която донесла със себе си традициите на византийския двор.

Първият истински цар на Русия

Въпреки, че Иван III е бил цар на Русия, но само на име, през 1547 г. неговият внук, Иван IV, официално приема това звание, едва тригодишен. На 16 януари 1547 г. Иван IV е коронован за първия руски цар в катедралата Успение Богородично в Москва. Самият Иван IV е сложна фигура и това се вижда от начина, по който той управлява Русия. Например, въпреки че е бил посветен християнин и е направил огромни дарения за манастирите, той и за миг не се е двоумял да осъжда на смърт свещеници. По време на ранното си управление царят се опитал да укрепи позицията си, ограничавайки властта на дворянството чрез реформи. По-късно обаче Иван IV прибягва и до по-брутални методи за ограничаване на властта на дворяните.

Освен това Иван IV е бил предразположен към изблици на психическа нестабилност, особено през последните години от живота му. Именно по време на един от тези изблици през 1581 г. той убива сина си Иван Иванович. В резултат на това, когато Иван IV починал през 1584 г., той бил наследен от другия си син Феодор I. До смъртта на по-големия си брат Феодор не се смятал за кандидат за трона и не бил готов за задачата. Всъщност Феодор се е интересувал повече от религиозни, отколкото от политически дела. Въпреки че Фьодор е законният наследник на царя, истинската власт е в ръцете на мощния болярин Борис Годунов.

Феодор умира през 1598 г. без да остави свои наследници, като по този начин прекратява династията си, т.е. династията Рюриковичи, и е наследен от Годунов. Самото царство Русия продължава да съществува до създаването на Руската империя от Петър Велики през 1721 година.

Превод от английски – Нина Жишева