Изобретението на синьо

Множество неща в природата изглеждат сини, но реално не са – боровинките, например, са просто тъмен нюанс на лилав пигмент. На планетата не съществува растение, което да притежава син пигмент – те имат модифициран червен пигмент. Съществуват птици със синкави оттенъци по перата, но те са изключително редки.

Хората имат сини очи, нали?

По-точно само 8% от хората на планетата притежават тази разцветка и тя е проследена до общ предшественик в Испания. Така, че честито на всички от Вас със сини очи, вие сте роднини, макар и доста далечни.

Ами небето?

Класически произведения на арабски и персийски наричат небето „зеленото”. Странното е, че в най-старите езици, думата за зелено и синьо е една и съща. До преди XIII век, небето се е считало за бяло поради асоциацията му със светлина през деня. Небето при слънчевите дни изглежда синьо, но при облъчни може да се каже, че е бяло или сиво, а през нощта е черно. Същото важи и за водата – тя може да е не само синя, но и зеленикава, сива или напълно прозрачна. При много от старите карти, океаните и реките са оцветени в зелено.

Когато човечеството най-накрая намира нещо, което е синьо в природата (сапфир и лапис лазули), те го използват за направата на изключително важни предмети, като например короната на най-великия християнски владетел, Карл Велики.

Заради тази огромна липса на синьо в природата, цветът не е бил включен в основните цветове до XII век. Преди това дори дъгите по картините били само червено, жълто и зелено. С началото на производството и обработка на жълтото цвете сърпица, хората за първи път изпитали нуждата да категоризират цветът.

Скоро след това е намерен начин да се извлича напълно ясно син пигмент, наречен ултрамарин, но той бил изключително рядък и скъп. Този цвят изведнъж станал по-скъп от златото. Художниците пазели боите си само за изключително важни произведения. Само най-богатите можели да си го позволят.

Нужен е бил инцидент, за да стане синия цвят достъпен за всички. Съставките, който са използвали да направят нов нюанс червено съдържали животински кръв, която е богата на желязо. Вместо червено, създават ефективен икономичен син цвят. От този момент нататък, синия цвят влиза в глобална употреба. Странно как една малка грешка може да промени света завинаги.

Автор: Мартина С. Попова