Искряща и пенлива радост – Шампанското

31/12/2018 Off By djani

Беше неизбежно да няма статия за него. Пенливото, искрящото, виното, с което се асоциира всеки по-шумен празник и създава тържественост – Благородното Шампанско.

Напитка, с която сме свикнали да свързваме посрещането на Нова Година. Днес предлагам да му отдадем малко заслужени аплодисменти.

Историята на Шампанското не е нова. Вина от региона Шампан са били известни още преди Средновековието. Монаси правели вино за използване в тайнството на причастието. Шампанското вино е било част от тържествата за коронацията.

Кралете оценили непокътнатите, ярки и ободряващи вина и ги изпратили с уважение към други европейски монарси. През 17-ти в. шампанското е получило своето почетно място на тържества в европейски страни.

Родината на пенливите вина е Франция, областта Шампан, където от 1668г. започва производството им. В това отношение, французите твърдят, че “шампанско” се наричало само такова вино, което се произвежда в провинцията на местното грозде.

Откривателят на метода за производство на пенливи вина е игуменът на Периньон. В началото, рецептата на шампанското се е пазела в тайна. Едва през 1718 г. е била публикувана книга във Франция, където е описана технологията на пенливите вина, но едва през 1850 г. научната база е въведена под тази технология.

Луи XV обаче, решава, че шампанското трябва да се доставя само в бутилки, а виното в бъчви. Според него това е била много полезна напитка, която била подходяща само за аристокрацията. От тогава, се приело за традиция “газираното вино” да се използва за специални поводи – сватби, кръщенета и други тържества.

Гроздето, използвано при производството на шампанско, обикновено се прибира по време, когато нивото на захарта в него е по-ниско, а нивото на киселинност е по-високо. Сокът от събраното грозде се изстисква достатъчно бързо, така че виното остава бяло.

Шампанското вино отлежава в избата на производителя най-малко 15 месеца. Одобрените правила за производство на шампанско, изискват стареене на реколтата в избата в продължение на три или повече години, преди да се сгъстят, но много известни производители значително надвишават това минимално изискване, оставяйки бутилките в избата в период от 6 до 8 години.

Понастоящем в Шампан са регистрирани над 19 000 малки производители на шампанско, чиито лозя заемат около 32 000 хектара в региона.

Преди време се случи така, че на посрещането на една нова година се оказах на площада в Антверпен (Белгия). Май никога преди това не бях виждала толкова много хора накуп. И всички до един ведри и щастливи. Всякакви. Гмеж. Всички бяха там, за да зяпат прехвалената белгийска заря. Ядец. В последният момент мъглата беше толкова гъста, че никой нищо не видя. Чувахме я, де. По едно време трябваше да тръгвам, ама нямаше как. Толкова много народ имаше там. Нямаше къде да паднеш. Тълпата ме притискаше толкова силно, че ако се отпусна, нямаше как да се свлека. Вероятно тогава трябваше да се пропия… просто тълпата щеше да си ме носи. Така приклещена в тази смешно-тъжна ситуация, белейки си мандарина с премръзнали пръсти, погледът ми попадна на една двойка малко над… хм, да кажем средната възраст. Облегнати на старият ръждясал мост, те извадиха от някъде (незнайно как оцелели) 2 кристални чаши и шампанско. Порази ме как не виждаха никой и нищо. Просто се гледаха в очи и пиеха шампанско. Бяха изгубени в своя мъничък свят и никой, и нищо не ги разсейваше. Образът на тази двойка, остана завинаги в мен като спомен за искрено и неподправено щастие. Тогава разбрах, че не е важно какво пиеш, къде си, а с кого си. А, да… и как те гледа.

През новата година ви пожелавам първо да сте здрави и второ да имате с кого да споделите всеки един миг! С останалото си се оправяйте сами…Айде, весело да ви е народе довечера и така всеки ден, след това!