И сами можем, спокойно…

Всеки средностатистически Бай Ганьо знае. Планетата загива. Планетата издиша.

Планетата отчаяно ни моли да спрем унищожителният процес.

На нас не ни трябва извънземна раса, набелязала Земята за следващата си мишена.

Спокойно, ние и сами може да свършим тази работа. Знаем, че има методи, които ще помогнат и облекчат родната ни планета. Обаче някаква субстанция настанила се между гънките на мозъка ни заглушава червените лампички. Защото аз вече сериозно се съмнявам, че човечеството има мозък. Един от начините да си помогнем е например-  РЕЦИКЛИРАНЕТО.

Тази така страшна дума за българина.

Аре на бас, че има хора, които не знаят какво означава…

Предлагам една виртуална разходка по света за това как се случва това страшно нещо, чието име обещавам да не използвам често, спокойно.

А и няма да ходим по целият свят. Само малко добри примери.

Правилното събиране на отпадъчни продукти предпазва околната среда. Рециклирането е процес, при който отпадъците се преработват така, че да се произведе суровина, която да бъде използвана за производство на нови продукти. Процесът допринася за спестяване на необработените суровини, от една страна и намаляване на количествата отпадъци, и замърсяване на околната среда. Навсякъде, където стъпва човек, след него остава боклук. Населeнието на Земята расте, а с него и количеството на отпадъците.

Англия е първата държава, която е започнала преработка  на отпадъци. Преди 200 години там е бил построен първият завод за изгаряне на боклука .Днес най-големият отпадачен полигон света се намира в Америка. Той заема площ от 1200 хектара, което е равнозначно на 1700 футболни игрища. Всеки ден там постъпват 13 000 тона отпадъци.

Значи излиза така, че някой горе е седял и мислил как направи така, че ефективно да мотивира масата да го прави. Пак се върнете и прочетете. Не защото другите народи са по-умни се случва. Защото има регламент! И не на последно място, защото на главата на рибата някак ѝ пука за останалата част от хлъзгавото тяло на рибата!!!

снимка: Отличникът Google

автор: Тезджан Ферад – Джани