Какво има на Венера?

Радиоизображенията от Земните антени и космическите сонди позволяват изработването на подробни карти на повърхността на Венера. Голяма част от нея (около 70%) представлява развнини, осеяни с кратери. Депресионни зони, не надхвърлящи от 3000 до 4000м дълбочина, заема около 20% от планетата. “Планините” заемат около 10%, образувайки два континента, единият с размерите на Африка, другият – с тези на Австралия. Най-високият връх Максуел се издига на 10 000м.

Венера носи белези на интензивна вулканична дейност – потоци лава на стотици километри, вулкани с широки кратери, както и издигания на почвата от натиска на магмата под кората на повърхността. Интересните кръгли и плоски формирования, вероятно образувани от изригване на лепкава лава, се наричат pancakes (палачинки). Диаметърът им е десетки километри, а височината – приблизително 1км.

На Венера има големи кратери, остатък от удари на мереорити.

Също като Земята, Венера се върти около Слънцето. Нужни са й 225 дни за пълна обиколка, докато при Земята това са 365 дни. Също като Земята, Венера се върти и около себе си. Но гокато Земята се завърта за 24 часа, Венера се върти много по-бавно: нужни са й 243 дни за пълно завъртане около оста, или 8 месеца.

Продължителността на “венериния ден” отговаря на 116 земни дни. Освен това Венера се върти в обратна посока. През 1961г. един астроном-аматьор забелязва върху облачния слой на Венера по-тъмни и подвижни петна. Чрез тях той доказва, че на височина 90км атмосферата на Венера се завърта за 4 дни.

Тъй като Земята и Венера се въртят около Слънцето с различна скорост разстоянието помежду им е различно варира между 40 и 260 милиона километра. Въпреки големите колебания в разстоянието, Венера, гледана от Земята, има постоянно сияние. Това се обяснява с факта, че когато е най-далеч и изглежда по-малка, тогава получава повече слънчева светлина. Когато се доближи до Земята, тя показва само малък полумесец светлина. Тези два аспекта се наблюдава лесно с малък телескоп.