Леман – тайната е любов!

По принцип жените миньончета, винаги са ме комплексирали. Те са толкова крехки и нежни. Изглеждат така сякаш ще се счупят, ако си по-рязък с тях и обикновено изпитвам някаква подсъзнателна нужда да ги защитавам. Момичето, за което ще ви разкажа сега, изглежда точно по този начин. Миниатюрна и изящна като порцеланова кукла. Сините ѝ очи нямат аналог. Преди време имах късметът да си партнирам с нея в една комедия на сцената на театър „Кадрие Лятифова” в Кърджали.

Тя ме изненада с мащаба на емоции и стоическата си издръжливост. (За тези, които не знаят, за да си актриса в държавен театър в България са необходими мъжка воля, издръжливост на студ, глад и мизерия и това не е някаква измислена статистика, споделям ви го от личен опит). В нейната компания, започнах да се чувствам като беззащитно кифле. Толкова достойно и честно поведение стои зад толкова крехка външност. Лошата новина за мъжката половина на човечеството е, че скоро се омъжи и е много влюбена в съпруга си. Добрата – все още играе в театъра и може да я гледате в различни спектакли. Също така пее, танцува и води концерти. Уважаеми читатели, представям ви Леман Байрева.

Джани: Много ми е приятно, че се съгласи за интервю. Разкажи ми как ти хрумна да се занимаваш с театър?!?

Леман: Всъщност нямаше такава хрумка. Всичко беше дело на майка ми и мои приятелки. Просто ми се съобщи, че съм на кастинг. Аз се явих и ме избраха. Така започна моята връзка с театъра.

Джани: Получаваш ли това, което искаш на сцената?

Леман: Абсолютно, да. Е, разбира се, винаги има моменти, в които си казвам, че можеше и повече.

Джани: Разкажи ми някоя смешна случка или гаф по време на спектакъл.

Леман: Имам една любима случка, но не съм сигурна дали трябва да я споделям. Бяхме на фестивал в Турция. Играехме една страхотна комедия. Случи се в момент, когато всички бяхме на сцената. До ден днешен не знаем какво се случи тогава, но …просто зациклихме. Не успявахме да продължим към следващата сцена. Изобщо не се усетихме и известно време се въртяхме в един омагьосан кръг. Продължи доста, някъде около 4-5 минути, а това знаеш е сериозно време за сцена. Накрая, един от колегите изскочи на сцената с един парцал (Моп) и ни избута напред. След представлението се събрахме и започнахме да репетираме за да разберем какво точно се случи, но така и не разбрахме. Всеки беше сърдит на себе си и не успяхме да разплетем загадката. Минаха много години, а ние все още си спомняме тази случка.

Джани: Ти си неуморна, винаги намираш сили и начин да правиш нещо паралелно извън театъра. От къде, как се зареждаш?

Леман: Казват ми, че съм работохолик. Мисля, че е вярно и точно това ме зарежда. Чувството, че правя нещо за някого. Това разбира се има и своите минуси. Забравяш за себе си и близките, защото работата ти е приоритет.

Джани: Знаеш ли, че приличаш на котка?

Леман: Не знам. Може би е така.

Джани: Има ли роля, която си мечтаеш да изиграеш?

Леман: Изиграла съм доста различни роли  и е силно казано чак да мечтая. Нямам конкретна роля „мечта”.

Джани: Освен театъра ти имаш и друга страст. От кога се занимаваш с гоблени? Разкажи ми за това.

Леман: Да. Като тийнеджърка се бях захванала с един гоблен, но отне толкова време, че мама често се шегуваше, че като го завърша ще бъда на възраст готова да се омъжа. Представи си колко време съм го влачила. В крайна сметка го изгубих и си остана незавършен. Сега случайно или не свекърва ми ме запали отново. Тя е много добра. Вече имам един готов, който чака за рамка.

Джани: Мислиш ли да развиеш тази дейност, например изложба с гоблени или да ги продаваш под някаква форма?!?

Леман: О, не. Мисля да ги колекционирам. Поне засега.

Джани: Има ли нещо, което много искаш да ти се случи тази година?

Леман: Да, разбира се. Да позная майчиното чувство.

Джани:  Как, по дяволите, успяваш винаги да бъдеш в такава блестяща форма?

Леман: Ха, така. Ето тук не улучи човека. Не правя абсолютно нищо. Съпругът ми достатъчно добре се справя с това да ме кара да изглеждам добре, защото ме кара да се чувствам отлично. Не спира да ми прави комплименти, да ме залива с положителна енергия, че съм най-страхотното „нещо” на света. Любов, любов, любов – това е тайната.

Джани:  Пожелай нещо на читателите на „Зелен свят”?

Леман: Пожелавам на читателите да имат успешна 2019г, заредена с много положителни емоции, да се грижат за здравето и щастието си. И да посещават повече театри, все пак нашата работа е за тях, те са нашето жури 🙂

източник снимки: личен архив

автор: Тезджан Ферад – Джани