Най-радиоактивното място на планетата – Част II

Най-радиоактивното място на планетата – Част II

13/10/2018 Off By martha

Фукушима, Япония

На места като Фукушима, Япония радиацията от експлозията на реактора е била забележително по-малка от тази в Чернобил, но се отчитат много по-големи количества днес, заради по-скорошното събитие (около 80 банана радиоактивна енергия). Не само, че голяма част от радиацията е била завлечена обратно в океана, което от своя страна създава големи проблеми за водните обитатели, но градът е в пълна разруха и е напълно необитаем.

Припят, Украйна

Отново град покосен от инцидентът в Чернобил и превърнал се в туристическа забележителност. Много по-силно радиоактивна е болницата, където са били пожарникарите, които са се борили да овладеят реактора. Около самата сграда радиоактивните нива достигат 140 банана и по-никаква причина не се посещава без предпазно оборудване. В подземието са изхвърлени радиоактивните дрехи, а самата стая отчита повече от 560 банана радиация днес. Ако останете там дори с предпазни мерки ще получите годишното количество от нормална земна радиация само за един час.

При снимка със скенер, човек получава около 3 пъти годишното количество наведнъж. Астронавтите за 6 месеца получават 10 пъти повече от нормалното годишно количество. Но дори те не получават най-много радиация. Можете ли да познаете кое е най-радиоактивното място на планетата ни?

Отговорът е белите дробове на пушач.

Колкото и да ви учудва, средно-аритметично пушачите приемат не само множество токсини, но и от 20 до 25 пъти повече годишна радиация от всички останали. Това означава, че ако спите до пушач бихте получили малко повече от половин банан радиация нощно. Дори и само да стоите до някой, който пуши бихте получили сравнително повече радиация от пушекът. Така че, всеки който чете това и е активен пушач – честито! Вече може да си пуснете песента Radioactive на Imagine Dragons и да я обявите за ваш химн. Отидете да се изфукате на някой докато ние нормалните хора продължим да си живеем нормалните, не-токсични животи.

 

Автор: Мартина С. Попова