Неуморната ютия през вековете

Неуморната ютия през вековете

01/04/2019 Off By djani

Всеки ден използваме вещи, с които толкова сме свикнали и дори не допускаме, че някога хората са се справяли без тези необходими неща. Техническите устройства, които значително улесняват живота ни, някога били напълно непознати за нашите предци: хората живеели без микровълни, без телефони, телевизори и дори непретенциозни радиостанции. Днешната статия е посветена на предмет в домакинството, който години наред изпълнява съвестно задълженията си, грижи се за външния вид на цялото семейство безропотно и думичка не обелва – ютията.

Някога един плосък камък е бил използван за изглаждане на дрехите. Влажното облекло, смачкано от такова „желязо“, изсъхвало, било лишено от част от гънките, въпреки че идеалът все още бил далеч. Много по-добре, дрехите били загладени от горещ метал и хората го разбрали още през IV в. Пр. Хр., Гърците са използвали „ръка” за гладене на дрехи с горещ метален прът. Най-примитивно желязо – парче метал с плоска подметка, желязна дръжка и дори с остър нос. Такива гладачни  устройства са намерени в Китай и датират от две хиляди години преди новата ера.


През Средновековието, за гладене са приспособили нещо, което прилича на тиган, в който са положени горещи въглища. За боравенето с такова желязо се изисквало умение: не само било неудобно, но жаравата и искрите през цялото време изскачали от „тигана“ и  оставяли дупки и парещи петна по дрехите. По–късно използвали твърд чугун, който просто бил поставян на огъня или в печката. Неудобството било, че дълго време желязото се е нагрявало и когато се е нагрявало, ставало толкова горещо, че се е наложило да  изобретяват сменяеми дръжки – когато гладели с една ютия, а втората се нагрявала по това време. И, разбира се, и двата вида ютии се различавали в справедлива тежест, така че гладенето се превърнало в истинско физическо упражнение с вдигане на тежести – теглото на някои  достигало  10 килограма и се използвали за груби тъкани. Имало и „бебета“  ютии с половин длан за маншети и яки и дантела.

В края на 19 в. се променил методът на загряване на ютията:  започнали да нагряват с газ. С помощта на помпа, газът се задвижвал вътре, където,  нагрявал подметката.

Това изобретение се оказало по-лошо от своите “въглищни” предшественици – често се случвало изтичане на газ, а оттам и пожари и експлозии. Въглищата поне не експлодирали. Тогава изобретили ютия с алкохол. Било много по-лесно, по-безопасно и по-удобно, но имало и значителен недостатък: такава ютия струвала цяло състояние.

И накрая, през 1882 г., Хенри Сили патентовал електрическата ютия.

Ранните модели на ютии били опасни, от тях биел ток, но през 1892г. година, компаниите General Electric и Crompton & Co модернизирали изобретението, като започнали да употребяват нагревателна спирала. Тази спирала, скрита вътре в корпуса под неговата обвивка, била надеждно изолирана от корпуса.

Смешно е, но оттогава конструкцията на ютията остава почти непроменена, с изключение на това, че отделните части са подобрени. Например, през тридесетте години на ХХ век към конструкцията е бил добавен термостат, благодарение на който нагревателната бобина изключва, достигайки определена температура. Тогава подметката на ютията от метална станала стъклокерамика, което улеснява подхлъзването на тъканта. Към ютията се добавя и овлажнител.

По време на развитието си, желязото не се е променило много по външен вид. Формата остава почти същата, но ютиите променят няколко различни декорации. Основната ѝ функция, разбира се е практичната. Всяка домакиня знае от личен опит колко важна е ютията.

източник снимки: Google

автор: Тезджан Ферад – Джани