Опитомяването на котките

Опитомяването на котките

12/10/2018 Off By martha

Котки.

Те обожават да се излежават, да ядът, да гонят разни неща и да бутат предмети. Някой запитвал ли се е как така от агресивни, самостоятелни диваци са се превърнали в пухкави „играчки”. Нека да разберем.

В миналото, хората сме си мислили, че произхода на домашната котка е бил Древен Египет. Там са намерени изключително много мумии на котки от преди около 4 хиляди години. Има обаче доказателства от целия свят, че котките са били опитомени още преди това.

Най-стария скелет на питомна котка е намерен през 2001 година в Кипър. Учените пресметнали, че тази котка е живяла преди около 9 хиляди години. Потвърдена е като опитомена, тъй като е била погребана с човешко тяло, най-вероятно собственикът й. Не само това, но Кипър е остров, на който нямало котки, което означава, че те са били донесени с кораб. Ако не са били опитомени до този момент, вероятно това не би било възможно.

Около това време, хората са започнали да обработват земите в този район. Това означавало, че те са складирали сеното или пшеницата в големи количества, което от своя страна довлякло много гризачи. Трябвала им защита, а тъй като котката е страхотен ловец – била перфектна за точно тази работа. Котките вероятно са почнали да се размотават около складовете, защото това е означавало изобилие от храна, а фермерите не протестирали.

Генетично, Домашната котка е сродна с Дивата котка (Felis silvestris). Очите ви биха го потвърдили, защото ако неочаквано засечете тази котка в дивото, вероятно ще я помислите за изгубена домашна котка, тъй като те си приличат изключително много. За жалост, Дивата котка няма да Ви позволи да я погалите или погушкате. Вероятно ще избяга преди да успеете да се доближите.

Опитомяването на каквото и да е животно оставя своя белег на тях завинаги. Генетично, домашните котки буквално са променени. Макар че се гневят, драскат и правят пакости, тези пухкави приятели са изминали огромно количество път, за да могат спокойно да се гушкат с нас днес.

 

Автор: Мартина С. Попова