Петя – повелителката на огъня

Джани: Здрасти Петя. Представи се с няколко думи на читателите.

Петя: Здравейте. Учила съм танци и в момента развивам танцова компания, която създава забележителни представления. Казвам забележителни, защото всеки път се стремим да изработим нещо, което веднага се забелязва, като различно, любопитно и завладяващо. (Създаваме преживяване, което се свързва с емоциите на хората и тяхната чувствителност към красивото и истинното.) Това ми е интересно, това е, което желая да създавам.

Джани: От кога се занимаваш с огън? Кой събуди страстта ти към това изкуство?

Петя: Всичко започна преди повече от 14 години. Видях огъня, който моя приятелка въртеше и толкова се впечатлих, че на момента си направих учебен пой и същата вечер вече търсех пътя с него. От тогава мина много време… При мен идваха повече инструменти и умения. Първият, който добавих – това бяха ветрилата! Красиви и вдъхновяващи. Започнах с едни увити по пръстите телове с фитили от бинт в края… По това време, всеки сам си правеше инструментите. Твоите собствени инструменти за твоите ръце, твоите костюми, които сам си шиеш. (Твоето собствено настояще… пък и бъдеще…)

Започнах да работя с колеги. “Запалих” по огъня и момчето, което беше с мен, а сега е баща на детето ми и мой партньор.

Създадохме танцовото представление с огън „Bright eye”

Джани: Не смяташ ли, че е опасно?

Петя: Признавам, че би могло да бъде, ако инструментите не са сигурни или артиста е немарлив… Затова инструментите ми, не напускат ръцете ми горящи (освен ако не е замислено да ги подам на другиго и това става на сцената). Отдавна се научихме сами да измисляме и поръчваме инструментите си при майстори на метала. Фитилите продължихме да правим сами от кевлар. Всяка връзка и всеки сантиметър от инструментите трябва да е сигурен, а по-сигурно от това да си го направиш сам – няма.

Джани: Изглежда удивително, но само ти си знаеш колко усилия стоят зад това. Трудно ли е?

Петя: Това, което най-много ме изтощава е търсенето на участия. Хората, които веднъж са ни видели – се обаждат пак, но за хора които не са ни виждали ми е трудно да обясня това което правя. Как да кажеш на някой и да го убедиш – Хеей, няма нужда да подаряваш микровълнова печка… подари преживяване.  Трудно е, защото трябва да достигнем пряко до хората, които искат да подарят нещо запомнящо се… Дали ще е на близък, на гостите или на себе си, няма значение. Рядко това зависи от собствениците и управителите на заведения. Те си гледат бизнеса и е трудно да им кажеш да направят така, че на клиентите да им е интересно. Ето това е, което ме изтощава.  Иначе в залата съм неуморна. Седим по нощите и отработваме, но не ми тежи толкова.

Джани: Мислила ли си да направиш спектакъл с огън и сюжетна линия или предпочиташ кратките форми?

Петя: О, да! Вече работим върху това и е факт! Не само с огъня, а и в другите представления, които създаваме за този тип сцена. Да, има други, които са без огън и пак са много красиви и впечатляващи. И пак има игра със светлината и дори повече танц.

Джани: Имаш прекрасна малка дъщеря, какво мисли тя за огнените занимания на мама?

Петя: Оооо! Децата са невероятна публика. Впечатляват се безкрайно. Обичам когато въртим на детски рожденни дни, а тя е във вихъра си, танцувайки.

Джани: Как успяваш да я убедиш да не пробва вкъщи.

Петя: Защо да не пробва? Има си учебни инструменти за тази работа. Дори понякога даваме класове. Поя развива координацията, пространственото мислене и усъвършенстването на връзката между двете полукълба на мозъка.

Джани: Би ли искала и тя да се занимава с това като порастне?

Петя: Бих се зарадвала, ако продължи да танцува… Тя ще си избере нейния път – на нейното щастие…

Джани:  Пътувала ли си с изкуството си и как се възприема то от хората?

Петя: Много обичам, когато пътуваме и макар да коства усилия, даваме най-доброто от себе си, за да се случва. Интересно ми е как живеят хората, искам да науча и когато мога и има нужда, да помогна с уменията си. Хората винаги се радват.

Джани:  Когато човек те гледа, сякаш вижда жена от друга епоха. Има ли го моментът, в който „отлепяш” от себе си?

Петя: Да, но по-скоро бих го нарекла доближаване до себе си. Да намериш себе си и да извадиш най-интересната част, която да разкриеш. Обичам да казвам по повод на представленията: “Изпиташ ли удоволствие – да се радваш от играта си, от танца в себе си, значи всичко си направил, както трябва.” Трудно се влиза в това състояние. Изисква особен вид настройка.

Джани:  Какво искаш да кажеш и дадеш на хората с изкуството на огъня?

Петя: Отпускане. Да се оставиш и просто да бъдеш и да се наслаждаваш… Да изключиш за момент, да си починеш.

 Джани:  Пожелай нещо на читателите на „Зелен свят” , Предколедно, моля.

Петя: Пожелавам на всички ни… Да ни е красиво в работата! Ще се радвам да споделяме магията! Това е.

Както виждате, Петя е вдъхновяващ пример, с който искам да заразя и мотивирам всички. Тя не хленчи, не се оплаква. Намерила е своя път и води борба за оцеляване. Води дъщеричката си по участия и не пести усилия. Затова, за тези от вас, които искат да подарят нещо различно, вдъхновяващо и зрелищно, оставям координати на Петя (с нейно съгласие, разбира се). Възползвайте се.

“Bright eye” – танцово представление с огън

Танцова компания „Bright bites”

Петя Божинова – 0886 914 537

източник снимки: личен архив

автор: Тезджан Ферад – Джани