Плъх в града

Плъховете са нашите сенки. Ние живеем на повърхността; те в подземията. Ние работим предимно през деня; те – през нощта. Почти навсякъде, където има хората, също има и плъхове.

Техните пътища са канализационни тръби. Съществуват изключително много видове плъхове и мишки, които са се адаптирали към градският живот. Те са били там дори през Средновековието, когато се смята, че точно те са разпространили чумата. В големите градове в САЩ като Сиатъл и Ню Йорк популацията на градските плъхове е нарастнало с 15 до 20% през последното десетилетие според експертите. Слоновете, полярните мечки и лъвовете може да са на изчезване, но в нашите градове все още ни е трудно да контролираме популацията на плъхове.

От всички животни, които процъфтяват в нашия индустриален свят – гълъби, мишки, врабчета, паяци – намираме за най-неприятни плъховете. Те се славят като мръсни и подли. Те са признак на упадък в града, като носят със себе си болести и епидемии. Повече от всяко друго градско създание те вдъхновяват страх и отвращение. Хората просто ги мразят.

Наистина ли тези малки зверове заслужават такава репутация?

Някои от нещата, които най-много мразим за плъховете – замърсяването, плодовитостта, способността за оцеляване – са качества, с които бихме могли да опишем самите себе си. Тяхната мръсотия е наистина наша: в повечето места плъховете процъфтяват из нашия боклук и нашите небрежно захвърлени остатъци. Ние им помагаме когато не пазим околността ни чиста.

Нюйоркчани обичат да се натрапват с истории за плъхове, големи като кучета. Животинките са ежедневие за тях. Доминиращият плъх в Ню Йорк е норвежкият плъх, известен също като кафяв плъх. Te живеят в семейства. Много градове се опитват да контролират плъховете с отрова, но за съжаление бързодействащите отрови не работят достатъчно добре. Плъховете спират да ядат от нея, ако не се почувстват добре след първите хапки. Така че се използват антикоагуланти или разредители на кръвта, които не ги засягат веднага и не ги убиват в продължение на няколко дни. Плъховете умират бавно от вътрешно кървене.

Намерили сме начин да се отървем от тях, макар и малко жесток. Но защо изобщо трябва да се стига до това? Проблемът не са те, а ние. Плъховете просто се възползват от нашето небрежие. Те ни показват черти в самите нас, които ние толкова умело се опитваме да скрием.

Автор: Мартина С. Попова